Простено да е - простете! На Сирни Заговезни този възглас отекваше в хиляди домове, във Фейсбук, разбира се, много е модерно. Накрая с удоволствие го подеха и политиците, за да не останат по-назад.
Но искането на прошка не е като Честита Коледа, ЧНГ и Христос воскресе, пък после кой откъдето е, и животът продължава, както досега. Прошката е знак на смирение, признание, че сме сгрешили, макар и неволно, именно, защото сме хора и грехът е част от нашата същност. Затова след Сирни заговезни започва Великия пост - време, в което да се борим с греха и да се опитаме да бъдем по-добри, по-търпеливи, по-смирени, особено към другите.
След Сирни заговезни обаче започва и предизборната кампания - време на кавги, лъжи и публично надвикване.
„Дa зaбpaвим oмpaзaтa и злoбaтa, зaщoтo тe yнищoжaвaт чoвeĸa", ĸaзa Бойко Бopиcoв сутринта в неделя след като поиска публично прошка целия български народ. По-рано сутринта Цветанов и кмета на Сандански Кирил Котев целунаха ръка на лидера.
WTF?! pic.twitter.com/QIEEaDcDT1
— Кристиян (@krtanev) February 27, 2017
Но дали в понеделник или вторник, когато вместо да изтъкнат огромните успехи на ГЕРБ, хората се оплачат от дупките по новата магистрала, Борисов ще бъде мил и смирен и ще си спомни добрите думи. Едва ли.Трийсет минути след прошката лидерът на ГЕРБ вече обясняваше как „На простащината трябва да се отговаря с простащина" и още „Копаят, копаят, ще видим след изборите кой ще цопне там".
Едно време се подигравахме на Велислава Дърева, че от изявена комунистка стана виден църковен деец, но дали християнството на другите политици е искрено?
В програмата на Нова република се позовават на Тома Аквински, свети Августин и християнските ценности. В Twitter обаче (къде другаде?) Мартин Димитров поиска прошка първо от Бога, а после от хората. Припомняме, че в Евангелието пише: "Ако не простите на човеците съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви".
Ясно е, че циркът е повсеместен и че прошката е просто удобна топка, отиграна за радост на масите.
И без актьорите, напълнили листите, добре знаем, че всичко е театър. Най-вече политиката.
Но пиесата е много лоша и за съжаление няма изгледи да стане по-добра. „Новите лица" идват със старите методи.
Шефът на кабинета на Румен Радев Иво Христов сравнява ГЕРБ - жени с Боко харем във Facebook. Много забавно, нали? Той поне прошка не иска, само изтри постинга.
Утре театърът продължава с нова сила, нищо че карнавалът е свършил.
Кое да простим? Че слушаме повече приказки, отколкото виждаме нещо свършено, нищо че непрекъснато ни се натяква за магистралите? Че животът ни не се подобрява, престъпниците не са в затвора, пукаме се от корупция и реформите са ялови, въпреки обещанията? Че премиерът вечно ни е сърдит, че не го харесваме? Че се врътна обидено и се отказа да управлява като не харесахме кандидатката му за президент и реши, че не сме му имали доверие, щото явно искаше цялата власт да е в герб? Аз нямах проблем с това президентът да е който и да е, щото и без това е само почетен, а герб да продължат да си управляват, нали има разделение на властите? Че с тая оставка избяга от политическата отговорност да си довърши мандата, а вчера го обясни като съобразяване с народната воля? Че по този начин наложи провеждането на предсрочни избори, за които ще се пръснат едни 25 милиона ей така, вероятно, щото сме много богати? Мога и да продължа. Но не искам да простя.
Борисов става все по-добър актьор... Накрая да не се окаже и за него, че изборният Оскар е сбъркан. Отсега се готви да се качи пръв на сцената, но в последния момент като нищо може да се окаже, че прибързано му дават изборната награда...