Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

А ние независими ли сме днес?

По принцип да, но нещата са по-сложни... Снимка: в. Neue Freie Presse
По принцип да, но нещата са по-сложни...

"Независими ли сме днес?"

Всяка година този въпрос стои на дневен ред на 22 септември, когато отбелязваме обявяването на България за независимо царство. На тази дата през 1908 г. България се изправя на картата на света и заявява, че сама ще определя външната си политика, ще сключва договори и съюзи и ще обявява войни. И нейната съдба ще бъде нейна собствена отговорност.

Днес, 111 години по-късно, независими ли сме? И ако да/не - от кого по-точно сме (не)зависими?

Социалните мрежи на този ден са заети именно с такива въпроси. Покрай политическата и предизборна демагогия, веещи се флагове, проявите на национална гордост стои и тази несигурност около независимостта. Тази година обаче той е още по-актуален на фона на скандала с обвинения в шпионаж шеф на Движение "Русофили" Николай Малинов.

Защото това е все по-универсален въпрос във време на влияние през интернет и социалните мрежи, на фалшиви новини, борба за определянето на дневния ред и т.н. И в този смисъл, погледнати на общата карта на света, където толкова много интереси, засягащи ни по един или друг начин, си противоречат, ние няма как да сме изцяло независими.

Идеите в днешно време не познават граници, а търговията и обмяната на стоки, услуги и труд много отдавна са излезли извън тези рамки, следвайки свои правила и логика. Затова и България, като част от света, зависи от това, което се случва около нея. Но не това се пита.

Ако Русия, САЩ или някоя друга държава се опитва да влияе върху националната ни политика, къде е границата между обичайното противоборство между "Великите сили", каквото е имало у нас още откакто я има Третата българска държава, и шпионажа?

Отговорът тук е прост на думи и безкрайно сложен за реално разбиране - там, където този, който се опитва да влияе върху държавната ни политика, пречи на развитието ни и застрашава националните ни интереси.

Проблем е и когато не можем да кажем със сигурност какви точно са националните интереси на България.

Говорейки за Деня на Независимостта, говорим за правото на България да определя сама външната си политика, да сключва договори. Истината обаче е, че само 36 години след придобиването на тези права, страната ни ги губи отново, подчинявайки се както за външната си политика, така и за икономическата на външна сила - СССР.

Днес същите тези хора, които милеят за времето на Бай Тошо, когато България е била в политически подчинено положение, си честитят празника с патос. Парадокси...

Именно тези парадокси обаче влияят на това независими ли сме като държава, защото именно вярата и доверието на хората, живеещи в страната, определят това.

Днес светът е коренно различен от времената на обявяване на Независимостта. Различен е и от света след Втората световна война. Днес вече не виждаме преврати и смяна на режими освен в онези държави, на които гледаме като към Трети свят. Не и у нас обаче.

У нас властта в наши дни се дава по демократичен начин. И в този смисъл -  независими сме. Но нещата са по-сложни.

Ако някоя сила - външна или вътрешна, независимо от намеренията и позициите си, иска да получи власт, тя трябва да повлияе на обществото, за да й даде то самоволно тази власт (или поне парче от нея). И всяка сила прави това - според собствените си морални виждания за това какво е допустимо и какво не.

Затова и днес говорим за вмешателство, пропаганда, манипулации, фалшиви новини, корупция, влияние и натиск върху медиите. Това обаче не променя основното.

На нас - като общество със своята си гражданска съвест - се пада да решим кого да избираме, какви каузи да защитаваме и как да ги защитаваме. Какво и на кои да се доверим, когато ни увещават.

И единственият начин да отсееш глупостите и манипулацията от това, което наистина би било добро за страната, е знанието и разбирането за това как работи собствената ни държава и как тя си взаимодейства със света около нея.

Колкото повече знаем за устройството на нещата, за функционирането на институциите - и български, и европейски - толкова по-малко вероятно е да се вържем на поредната тъпа лъжа и на поредната манипулация. И толкова по-малко вероятно е да ни влияят върху избора за това кое е добро и кое не е добро за България.

Така че когато днес си задаваме този въпрос - независими ли сме 111 години след обявяването на Независимостта, отговорът можете да намерите преди всичко в огледалото. И надеждата е, че той ще е положителен.

Най-четените