Той е само на 25 години, а вече е заместник-министър - с един депутатски мандат зад гърба си и чисто нов кабинет в МВнР, председателят на младежкия ГЕРБ Георг Георгиев тръгна смело по стъпките на колегата-политолог Еманюел Макрон.
Естествено, всеки войник трябва да носи маршалски жезъл в раницата си. И все пак не е трудно да се проследи как едно рутинно назначение във Външно министерство се превърна в леко карикатурен скандал.
Възпитаникът на МГИМО Георги Кадиев нарече избора му "подигравка с дипломатическата професия", докато Екатерина Захариева нескромно сравни възхода на заместника си с кариерата на австрийския дипломат No.1 Себастиан Курц, станал министър на 27.
А дали да не посмалим малко мащабите?
Всъщност, Георг Георгиев отговаря на всички възможни условия, за да стане заместник-министър.
Има българско гражданство и диплома за висше образование със степен "Магистър", навършил е 21 години, не е поставен под запрещение и не излежава присъда в затвора. Не упражнява търговска дейност, не заема друга държавна длъжност, не ръководи предизборен щаб или неправителствени организации. Нищо повече от това не се изисква според Конституцията и Закона за администрацията.
Не е нито най-младият депутат, нито най-младият зам.-министър в новата история на България. Рекордът май все още се държи от успелия млад мъж Делян Пеевски, назначен от Станишев в Министерството на бедствията и авариите на 25 г. и 1 м.
На практика, Георгиев не е и единственият член на ръководството на Външно без един ден трудов стаж на дипломатическа служба. Не е "среднист" като Лучано, не е "рабфак" като Цецка Цачева, не е и абсолвент от изнесен филиал на полулегален славянски ПУЦ.
За утеха - завършил е адекватна за поста си специалност в Софийския университет
Да бъдеш на 25 години и да имаш амбиции за политическа кариера, не е нито морално падение, нито решение, достойно за подигравка. Тъкмо обратното.
Тогава къде е проблемът?
Проблемът е в онова, което би трябвало да се нарича уважение към институциите. Проблемът е в практиката с попълването на дупки всякакви с кадри на принципа "грам лоялност = килограм интелект" - доказано несъстоятелен експеримент. Късата скамейка на Борисов произведе достатъчно примери "как не се".
Проблемът е, че редките, но отличителни депутатски прояви на бъдещия зам.-министър в стил "Народе български, привет! Стани, върви със ГЕРБ напред" досега не дават твърде много поводи за оптимизъм: в тях опозицията не е противник, а враг, като опорните точки на ниво "форумна политология" не се менят независимо от темата на дебата.
Вярно: този тон на "тежката артилерия" съвсем не е зададен днес, а и с охота се държи и от ораторите от отсрещната страна на залата. Крайният резултат? Едноцифрен рейтинг на Народното събрание.
Склонни сме да приемем, че това са детски болести на всеки партиен комсомол, които вероятно могат да се израстат, ако се хванат рано.
В този смисъл - "скандалът" идва тъкмо навреме.
