- Тръгнала една плесничка...
- Татко, мили, откъде?
И дали е с ръкавичка
таз плесничка или - не?
Страницата на учебника по литература за пети клас на „Булвест 2000", на която е публикуваната песента за плесницата („Приспивна песничка" на Янаки Петров), обиколи интернет за часове. Не е ясно от коя година е учебникът, но нито страницата му е нова, нито стихотворението - най-малкото, защото авторът му - Чичо Чичопей не е сред живите от 1999 година и не може да защити нито текста си, нито името.
Янаки Петров е обичан през соца детски автор, роден през 1947 година. Детските му стихчета са обиколили и книжки и учебници по времето, по което майките ни са възпитавани да не ни гушкат, когато плачем, че да не се разглезим. По това време, в което да спреш на улицата, за да шамаросаш детето си да не реве, се възприемаше като нещо съвсем нормално.
„Плесничката", за съжаление, все още е възпитателна форма в България, въпреки всички кампании срещу насилието и опита на широк кръг от специалисти да обяснят, че това не води до по-добро възпитание.
Точно обратното - като в третия закон на Нютон, и в живота всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие.
Именно метода на „плесничката" се опитвали да приложат и 18-годишните младежи над 3-годишното дете, което престоя в кома в Пирогов след зверски побой.
С тази форма на възпитание дядовци пребиват децата, посмели да „откраднат" плод от тяхно дърво. Този възпитателен метод не веднъж използват и някои мъже, за да превъзпитат жените си.
Вследствие на това „възпитаване" изглежда нормално всяка улична свада да носи потенциала на кървав побой, защото това е възпитанието, според което насилието е норма.
Не е виновен Янаки Петров. Тогава държавната политика е променяла имена и изселвала хора, за една песен за плесницата ли да се хванем?
А за самата „Приспивна песничка" - реакцията на възмущение е достатъчен знак, че има промяна в мисленето на обществото. Откриването на текста в страницата на учебник за петокласници е просто поредното напомняне за острата нужда да се преразгледа съдържанието на учебниците.
Из учебник по литература за 5-ти клас, издателство Булвест 2000. Оставям коментарите на вас... Редактирам малко поста си...
Posted by Yana Kirova on Monday, 17 August 2015
П.П. След публикуването на снимката във Facebook, страницата на издателството беше засипана с въпроси за това дали наистина стихотворението е част от учебника и по какви критерии е избрано. До публикуването на този текст нямаше реакция.
Деосвине, ти май много добре разбираш какво говориш и защо. Строиш някакви свои схеми да изместиш насоката на дискусията, докато след 5-6 коментара вече е забравена изходната точка. Аз не съм инстанция, която легитимира или делегитимира каквото и да било, просто споделям свои мисли и наблюдения. Ако не ти харесват не ги чети. И не се чувствам кофти. Аз съм си възпитавал детето нелегитимно и съм доволен от резултата. Ти своите (ако имаш такива) ги възпитавай легитимно и политкоректно и после питай що така, бе Миме.
Стоян Петров, приказките на братя Грим не налагат представата, че заплахите с бой, ако не искаш да си затвориш очичките, са нещо нормално. "Приспивна песничка" обаче го прави. И ако подобно "провинение" се наказва със заплаха, то какво би било наказанието за реална беля?
Стоян Петров, баща Ви със сигурност е написал много по-хубави стихотворения, измежду които "експертите" можеха да изберат някое далеч по-подходящо. Никой не го напада, в случая са виновни те. Даже са виновни и за това, че са направили известна и обект на дискусия негова творба, която очевидно не е най-доброто, с което децата да го знаят и помнят. А това е кал по името му, за съжаление. Така че не се сърдете на хората, които изказват мнение, всички имаме право на собствена преценка.
>Аз съм си възпитавал детето нелегитимно и съм доволен от резултата Може би не е лоша идея да избягваш да използваш думи, чието значение не разбираш. Също, не е важно дали ти си доволен от резултата. Важно е дали децата ти са доволни, и то единствено в наличието на достатъчно информация. Дори на дете, отгледано от пълен психопат, би му било трудно да оцени обективно "резултата" от възпитанието си, защото няма с какво да го сравни. Децата имат силна склонност да приемат това, което им се налага от родителите, за "нормално". Родители като теб използват този прост факт като оправдание, че, щом децата им са "доволни" и се чувстват "нормално", то те са си свършили работата перфектно. Подобно на есенното броене на пилците, резултатите от възпитанието се мерят (най-рано) в 20-те и 30-те години на челядта ти - до тогава си напълно свободен да се мислиш за идеалния баща, но дори и след това хора като теб имат отлична опция - да екстернализират появилите се личностни проблеми на децата си, приписвайки ги на всичко друго, освен на възпитанието, което са им дали. >Ти своите (ако имаш такива) ги възпитавай легитимно и политкоректно и после питай що така, бе Миме Ти и подобните на теб сте последните хора, които бих питал "що така", защото подходът ви ви прави изконно неспособни да отговаряте конструктивно на такива въпроси. Главно защото вие никога не бихте си и помисляли да ги задавате - за това се иска първо поне да предположиш, че може да си сгрешил, на което ти не изглеждаш да си способен.
>баща Ви със сигурност е написал много по-хубави стихотворения Несъществено. Баща му може да умеел да свири прекрасно на кларинет. Тук, обаче, говорим за едно конкретно стихотворение. Апропо, баща му може би е владеел отлично членуването в българския език, но това също няма никакво значение, защото явно не е успял да предаде знанието на сина си.
От цялата гюрултия покрай това това детско стихотворение , ако помисли малко човек , стига до два факта. 1. "Фейсбук" е опасно място и колкото по-скоро се затрие , толкова по-добре. Явно успява да превърне хората в стадо, където е достатъчно една овца да каже „Бе-е-е“ и цялото стадо да почне да блее в един глас. Колкото е тъпо, толкова е и опасно, защото не се знае кой и с каква цел ще накара въпросната овца да изблее, и какво точно ще изблее. Принципно няма голямо значение дали и нещо разумно или пълна тъпотия, защото стадното съзнание не прави разлика , а просто подхваща „песента“ и си кара без много мисъл нататък . 2. Детските приказки и стихотворения са много опасни и вредни. Трябва да бъдат забранени незабавно. Ина една малка подробност – не са опасни за малки деца, а за първосигнални възрастни. Тяхното изкривено мислене вижда такива неща там, че ум да му зайде на човек. Не става само дума за насилието, дето единствено успява да установи някаква връзка към двете гънки на иначе идеално гладките мозъчета. Може би щото едната е получена от удар...Виждат длан над детска глава и единственото, което успява да роди мозъчето им е предспящ пердах! Не погалване, не ласка. Не! Шамар е това , което виждат! А колко трябва да си извратен, та да видиш някакви „педофилски настроения“ в текста, немам думи. Дори и опит за майтап да е, е доста тъпо! Има си обяснение за това. Насилието е навсякъде около нас. Лека автомобилна катастрофа. Слизат двамата шофьори и вместо да си разменят визитките на застрахователите си, и да са благодарни, че случилото се е „малката беля“, те вадят бухалки, пищови и всякакви подръчни средства, и се доутрепват на място. Някой гръмнал друг, че му заел мястото за паркиране. Примери колкото щеш, но те показват само едно – насилието е в главите на възрастните, а не в детските учебници!
Аз пък, VK, от цялата гюрултия научих две неща: 1. Ти си малоумен. 2. Ти си олигофрен.
От това тъпо стихотворенийце, VP, израстват чудовищата с които се забавляваш всяка вечер като си викаш брех кви идиоти имало, и глей аз къв съм убав, че не съм като тях - кеф ти сестра удряла с бутилката новородено да млъкне, кеф ти яки тинейджъри малтретирали детенце почти до смърт, да не изпадам в подробости че ще ми се повръща... Ако ти не можеш да видиш връзката между плесницата като одобрена норма и извращенията които споменавам значи си просто тъпак, който пише от скука и никога не го е било страх за децата му. Щото най-вероятно ги нямаш.
Anastasia Nikolova, хайде да не пишем първосигнално след по-малко от 5-секундно замисляне върху проблема. Никой никъде не твърди, че критиките към стихотворението се обобщават по какъвто и да било начин. Обобщенията в твоя коментар си ги измисли ти, след което ги приписа на критикуващите стихотворението, защото са тривиално за отхвърляне, което от твоя гледна точка вероятно доказва, че със стихотворението няма никакъв проблем. А това, Anastasia Nikolova, е невероятно, безмерно, чудовищно глупаво.
Явно доста присърце си го взел тоя лаф, че нямало лоша реклама. Но, давай, сподели още напълно безпристрастни и обективни мнения относно творчеството на баща си като твоето и това на негова позната и колежка. Изобщо има ли момент, в който да се усетиш, че като доброволно се лишаваш от собствено мнение за да можеш безрезервно да подкрепяш баща си, то се лишаваш и от идентичност? Или си напълно ок с това да си син на баща си, вместо отделно обособен човек?