Председателят на Софийския градски съд Владимира Янева няма да си направи отвод по делото за "Софийски имоти". Преценява по вътрешно убеждение, че не вижда конфликт на интереси.
Независимо че хората, от които е купила два магазина като пълномощник на баща си, са и "нейни" подсъдими по делото, което тя гледа...
Г-жа Янева не смята, че е свързана с тези хора, защото по закон дефиницията за свързани лица е друга.
Г-жа Янева не спазва сроковете по това дело. Защото г-жа Янева смята, че сроковете по Наказателно-процесуалния кодекс са "инструктивни", а не задължителни.
Резултатът от работата на г-жа Янева е следният: близо година след внасяне на обвинителния акт срещу бившия шеф на "Софийски имоти" Тошко Добрев и още 12 души, делото още не е насрочено. Наред с това г-жа Янева 5 месеца обмисляла дали да го прекрати. Като го прекратила, Софийският апелативен съд отменил действието й като неправилно.
Г-жа Янева не се притеснява, че над 1000 съдии, членове на Съюза на съдиите, са поискали в открито писмо оставката на Висшия съдебен съвет заради начина, по който тя спечели мястото за шеф на най-големия съд в България. Защото за нея това е един "неформален съюз".
Г-жа Янева е права да постъпва така. Зад гърба си тя има един цял ВСС, вързан в кърпа - или в халваджийско тефтерче, от Цветанов, Борисов и сие. ВСС си изми ръцете вчера, като отказа да провери семейната приятелка на г-н Цветанов и прехвърли казуса й към съдебния инспекторат и междуведомствената комисия за конфликт на интереси. Ясно изтълкувано като знак за формална проверка.
"Когато фактите говорят, и боговете мълчат. Аз не съм човекът, който ще прецени", каза г-жа Янева и млъкна. Какво друго им остава на боговете след това изявление, освен да онемеят.
Бог да прости съдебната ни система. Но трябва ли да опростим Янева...
*За да го бъде това Da go weba, Webcafe.bg благодари на журналистите от Mediapool, БНР, сп. Правен свят, в. Дневник, задали днес смислени въпроси - и получили противно на това съждение отговори...
Не е ясно с какъв успех г-жа Янева е завършила юридическото си образование, но следващия път ще трябва да се яви по-подготвена пред тези журналисти. И да не ги препраща към етичния кодекс, неработещия сайт на СГС и преподавателя си Токушев.
Висшият съдебен съвет няма интерес да се задълбава в казуса-Янева,защото си вкарва автогол.
Мутрите разбира се лесно се самозабравят и когат превземат ключови позиции бързо стигат до наглост и възгордяване. Наистина успешния политик тябва да бъде хем буден и наблюдателен, хем мижатурка - да помиризва настроенията от рано и да ги дърпа като конци на кукли, но мутрите са мутри точно заради онова, което седи в основата на изграждането на характера на всеки хулиган - идентифицирането с герои от филми, с поведенчески маниер и самоубеждението, че е нещо/личност, която въплащава черитите така уседнали във въображението на такъв човек от детство. Същата комбинация от страх и детинско подмазване на "училищния хулиган" караше много хора през 90-те да се гордеят и фукат наляво-надясно с полувъображемите си връзки със СИК, ВИС и сие, а сега и да гласуват власт за техните кадри. Все пак на света има справедливост и тя не се раздава от съда, а от липсата на необходимата колекция от качества и умения у такива индивиди. Хора подобни на Борисов, Цветанов и кликата им най-често изпадат в състояние на полусъзнателно запушване на учи и очи, просто тръпката да се усещаш в мечтаната роля те кара да игнорираш промените в действителността, докато последната не почука на вратата, за да ти поиска сметката. Тъй, че да не се учудваме за наглостта и дори името на любимата акция на Цветанов (Наглите), във всичко има нещо, което мнозина биха нарекли подсъзнание, но май е по-добре да гонаричам самозалъгване и самозаблуда. В тоя ред на мисли нека си спомним, всеки неговите си контакти в ранни или по-късни години с хулигани от най-различен калибър. Спомнете си как всеки калпазанин има силна емоция за справедливост, наистина справедливост изкривена според неговата собствена представа за собственото си, разбира се специално, положение в реда на вселената и живота, но все пак емоционална и искрена убеденост, че справедливост е нужна, дори и ако тя се изразява в нещо като "тия зубари трябва да ми снасят, щото са подмазвачи" или нещо друго също толкова необосновано, освен ако не считаме за основание силата на юмрука и влачещите се подире ти мижатурки от твоята "банда". Хулиганина, разбира се, счита своите хора, роднини или простостари познати (той приятели всъщност няма) за по-подходящи за всичко, което се върши от други хора, единствено дейностите, които за него са пълна енигма остават извън полезрението му, защото да се опиташ да ги разбереш означава и да се почувстваш непълноценен - изправен пред нещо, което не просто не знаеш, но и нямаш хабер от къде да подхванеш. Трагедията на социализма в България беше не толкова самия социализъм (който също е друга трагедия, но нека не усложняваме темата), а самата концепция за равност под контрола на най-равни измежду равните. Разбира се оставиш ли хлпетата да бъдат равни всеки калпазанин ще намери своите почитатели и в крайна сметка именно хулиганите ще останат на власт. Възможни са изключения като във всичко, възможно е да има зубари-хулигани (аз бях такъв), но твърде рядко такива хора могат да се задоволят продължително с доста скучното удоволствие да си губиш времето да се харесваш на следващите те почитатели - "банда". Така че в крайна сметка посредствеността на практика винаги печели, когато хората съзнателно или не искат да бъдат равни и това, което печели е неограничена власт над "равните". От тук насетне само интелектуалните качества на спечелилите съревнованието калпазани определят последствията - ако имат достатъчно мозък да разбират, че тяхната сила не е в мускулите им (каквито и да са са наедин човек), а в страха и причината той да се задържа на ниво страх, а не да се превръща в отчаяние и безнадеждност. "Равните", над които властваш трябва да имат какво да губят и всички знаем как доста аристократични фамилии са намерили за себе си баланса, но и колко много повече не са. Нашите ерзац зародиши на владетели от мутренски произход, обаче нямат уменията, няма какво да говорим за нарциса пред огледалото, основен интерес разбира се е Цветанов с неговата "фамилност" в характера. Тя разбира се е недостатъчна, както мнозина видяхме, а нуждата му да се чувства нещо (което не е) също прави впечатление, макар и да не е така показна като у Борисов. Такива хора винаги губят играта и закопават всичките си последователи завинаги, те просто имат капацитета да ръководят малка банда в уреждано от други общество и ако случайно попаднат начело на самото общество немогат да намерят нито сили, нито желание да израстат над ограниченото си дребно ниво - резултата е техните малко хора остават постепено сами срещу всички, все пак царство се гради с компромиси и не просто услуги на тези, които могат да ти попречат, а с делене на царството с тях. Казвам всичко това за ония, които считат, че е по-добре "тези отколкото онези". Не е по-добре, това е пътя към хаоса, в който нищо от желанията, и страстите, които ви накараха да искате "тези" няма да има начин да бъдат удоволетворени - нито начин, нито от кого. Неумението да следваш писания закон и същевремено неумението да превърнеш себе си в закон води само до хаос и Цветанов като основно действащо лице на ГЕРБ прави наистина нещо добро - води заблудените овце към прозрение за собствената им заблуденост. Да се надяваме, че те имат малко повече акъл от училищните калпазани и, когато ножа опре до кокала ще разберат, че закрилата предлагана от по-силния е много опасна стока, която винаги се обръща срещу закриляния.