Още след първата хакерска атака над Националния комитет на Демократическата партия на САЩ през 2015-а година и, още по-сериозно, след доказаната хакерска намеса в предизборната кампания през 2016-а - политици от цял свят разпространиха предупреждения срещу кибернамеса отвън - и по-точно от страна на Русия, във вътрешните работи на държавите.
Предупрежденията бяха особено сериозни и засягаха основно моментите около избори. В крайна сметка предизборните щабове често са особено уязвими, тъй като са импровизирани и временни организации.
Някои държави - като например Холандия, взеха сериозни мерки и промениха избирателния си процес, за да запазят страната от чужди кибератаки. На изборите през март холандското правителство се преориентира към на практика използването на изцяло хартиени бюлетини, за да бъде избегната вероятността чуждестранни хакери да поемат контрола над компютърните системи и да повлияят на резултатите.
Във Франция водещият претендент за президентския пост Еманюел Макрон и неговият щаб също отдавна знаеха и открито говореха, че биха могли да станат мишена на хакери, като предупреждаваха още от февруари, че Русия, която неофициално подкрепя Марин Льо Пен, се е прицелила в кандидатурата на центриста.
Екипът на щаба на Макрон беше обучен старателно в техники на киберсигурност, включително да предупреждава при дори най-малък признак за пробив. И все пак тези предпазни мерки не спряха хакерите, които без особен свян публикуваха близо 9GB крадени мейли от кампанията на Макрон в навечерието на деня за размисъл преди втория тур на френските избори.
От щаба на Макрон заявиха, че файловете са били откраднати преди няколко седмици чрез хакване на лични и професионални имейли на близки до кандидат-президента.
Както и в миналогодишните избори в САЩ, заподозрените отново се оказаха свързани с руското правителство, въпреки енергичните твърдения на Владимир Путин, че Русия "никога" не се е опитвала да влияе на избори в други държави.
И все пак като се има предвид водещата роля, която незаконно придобитите имейли изиграха в надпреварата в Америка - спокойно може да се твърди, че екипът на Макрон не е осигурил достатъчна сигурност на данните си, въпреки многото предупреждения.
Мащабите на архива с данни от щаба на Макрон - независимо от съдържанието му - показват, че пробивът и кражбата са сериозни. И не е вярно, че няма какво да се направи - криптирането на кореспонденцията или разделянето й на потоци от данни за съхранение на различни места би направило доста, за да се избегнат толкова тежки щети.
И ако екипът на Макрон действително е очаквал кибератаки, то липсата на елементарни предпазни мерки показва само едно - подценяване на ситуацията.
Но подобно нехайство не е странно. В крайна сметка политиците, като представителна извадка на народа, който ги избира, показват на практика онова поведение, което демонстрират и повечето хора в личния си живот - а именно не особено отговорно отношение към сигурността на личната информация.
В Германия властите предупреждават за кибератаки от чужбина още от 2015 насам, но все още им е трудно да убедят депутатите да си да избират по-трудни за разбиване пароли и дори срещат затруднения да ги убедят да използват антивирусен софтуер.
Немското правителството твърди, че засилва службите за киберсигурност в очакване на още атаки в навечерието на изборите през есента тази година, но какво могат да направят експертите, ако самите политици - а и самото общество - се оказва неподготвено за участие в информационна война?
Не бива да се забравя, че всяка политическа кампания в крайна сметка е битка - и в нея печелят по-бързите, по-умните и по-информираните. А ако политиците не се учат достатъчно бързо, нито вземат необходимите мерки да защитят своите данни - те неизбежно ще продължават да попадат в ръцете на хакери - и на заинтересовани от дестабилизация на обстановката външни сили.
