Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Омертата на депутата

Не е важно "кой колко", а "кой какво" говори. Снимка: webcafe.bg
Не е важно "кой колко", а "кой какво" говори.

Не може да не сте ги забелязали. Белите автобусчета, които возят на работа народните представители. Събират ги на стада от ведомствените жилища и ги изсипват на служебния вход на парламента.

Дами и господа на средна възраст, облечени с конфекция и анонимни физиономии, депутати n-ти мандат.

Ако ги срещнете на произволна улица оттатък жълтите павета, няма и да разберете, че сте се разминали със законотворец. Една стабилна част от тях също не се осъзнават като такива.

27 депутати блестят с отсъствието си в пленарната статистика. 10% от народните представители нямат нито едно изказване от парламентарната трибуна. Нито дума, нито ред.

Остава мистерия какво ги е накарало да оставят дом, семейство и професия, за да кандидатстват за пост в институция, в чиято дефиниция стои говоренето.

За сметка на това, Мая Манолова била най-активната - с почти 22 часа кумулативно говорене. Което не е изненадващо, имайки предвид епичното приемане на новия Изборен кодекс, сравнимо само с усилията на вярната Пенелопа, която през деня плетяла погребалния саван на Одисей, а през нощта го разплитала, за да не се "даде" на кандидат-женихите.

Като цяло - интересна, но подвеждаща статистика. Не е важно "кой колко", а "кой какво" говори.

Далеч по-запомнящи се бяха 15-те минути слава на Делян Пеевски ("Г-н Цветанов, погледнете ме в очите").

Или изпуснатата фраза на Йордан Цонев към Михаил Миков (в разгара на антиправителствените протести, малко след нощта на Белия автобус и при мъчителните напъни за актуализация на бюджета): "Иди се обади на Йовчев, вече е блокирано всичко. Да не пита после: Ама аз не знаех".

Или репликата на Стефан Данаилов: "Не знам какво ви става, като стъпите на тази трибуна".

42-то Народно събрание ще си остане в историята с кворумните гимнастики, с оглушителната тишина на провалените пленарните заседания и с вотовете на недоверие без дебати.

Ще се запомнят и отчаяните опити да се спре медийното отразяване на протестите с отегчителните преки предавания на парламентарния блиц-контрол, когато в атмосферата на микрофоните бучаха освиркванията на хората отвъд огражденията.

Парламентарната група на анонимните законотворци ще продължи да се разширява, докато не се промени начина, по който се избират - от безименния пръст върху правилното копче на пулта за гласуване до истински представители на избирателите си.

Освен ако в следващия парламент Мартин Захариев не внесе законопроект за задължително говорене.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените