Има един известен стар виц:
Шеф решил да си назначи секретарка, но чул от свой приятел, че за по-прецизен избор, е нужно психоаналитик да провежда интервюто. До последния кръг били допуснати три дами.
Психоаналитикът задал на всичките един и същ въпрос: "Колко прави 3 и 3?".
Първата отговорила без да се замисля: "6!"
Втората, след като разсъждавала известно време, казала: "33!" Третата отговорила: "Може да е 6, може да е и 33".
Психоаналитикът обяснил на шефа:
- Първата дама е акуратна, точна и стриктна, но без въображение. Втората, напротив, разсъждава, интелигентна е, но лети в облаците. Третата ще Ви угажда, но няма да разбирате какво си мисли. И така - коя ще вземете?
Шефът, без да се замисля, отговорил:
- Ей онази русата с големите ц..ци.
Е, така седят нещата и по време на избори. Но явно не само в България, aми и по целия свят. Как иначе да си обясним факта, че медиите поднасят новината за новия канадски премиер Джъстин Трюдо, като "Вижте какъв красавец ще управлява Канада", че изборите в Гърция на два пъти бяха спечелени от Секси-Алекси (въпреки серията невъобразими лупинги и откровени глупости, които кабинетът му свърши в последните месеци, изправяйки Европа на нокти), а много дами в България са готови да се закълнат, че мускулът на Баце е основното, заради което отново биха гласували за него.
При подобни аргументи е абсолютно излишно дори да провеждаш предизборна кампания, защото хората така или иначе ще изберат... по-красивия.
Точно както шефът избира русата.
Емпирично доказателство за не-особено интелигентната природа на гласоподавателите са и явления у нас като Николай Бареков, който (не основно, но и с помощта на) правилните черти на лицето си успя да дръпне завидна маса гласоподаватели на изборите за евродепутати през май 2014-та година (а фактът, че много от тях сега съжаляват, подобно на младо неопитно момиче, залитнало по грешния човек, само потвърждава ирационалния им избор).
Може би така ще обясним и "явлението" Светльо Витков, който, между другото, много добре аргументира кандидатурата си на предстоящите избори с девиза:
"Погледнете тях, а сега погледнете мен" - съчетано с показване на мускули.
Всъщност най-сериозно внимание на тезата, че по-красивият печели по-лесно подкрепата на публиката и на гласоподавателите, както в спорта, така и в политиката, се обръща в страната, открила социалната психология - САЩ. Това е логично, при условие, че в американската политика от десетилетия наред се влага особено внимание във външния вид и предвид факта, че надпреварите за президентските избори често са особено оспорвани.
Авторитетното издание Science, цититрано от Scientific American, още през 2009-та година публикува изключително любопитно изследване, според което петгодишни деца успяват да познаят кои кандидати ще спечелят предстоящите избори във Франция, единствено съдейки по първоначални повърхностни белези - като това кой е най-симпатичен и кой е най-красив.
Учените обясняват този парадокс при изборите с факта, че при прекалено голямо количество информация, с което биват заливани гражданите ежедневно в хода на предизборните кампании, мозъкът просто изключва и залага на "преки пътища" в деня на избора - като например доколко добре познава кандидата, абсолютно нерационалното доколко му "вярва" и не на последно място - колко красив е претендентът (а за връзката между приятния външен вид и доверието учените също отдавна са провеждали изследвания).
Така че най-често се случва не най-полезният, не най-кадърният, не най-моралният, а най-убедително и авторитетно изглеждащият, най-внушаващият доверие или просто най-красивият да вземе най-много гласове на изборите.
Затова не се учудвайте, че сред лидерите на различни държави често попадат "красиви" и "харизматични" личности, които често далеч не са толкова способни за промени, реформи и каквито и да са още лупинги от висшия пилотаж в политиката.
А сега разгледайте галерията със снимки на новия канадски премиер :)
Асоцията Трюдо-Бареков-Витков, направо ме убива. Бг-тата са грозни и тъпи. Трюдо, доколкото чувам, не е от най-умните /но по канадската скала/. Но пък е готин, та дрънка!!
Абе Валентине просто си кажи, че според теб на жените трябва да се забрани да гласуват и да продължим по същество.
Меркел е страшна мацка, вижте колко пъти Германците я преизбират!
Пепе, що пък само на жените да се забрани да гласуват? Със сигурност ще се намерят и значителен брой "мъже", които да го харесат и да гласуват за него заради сините му очи, плоския корем или татуировката.
Тогава Станишев и Доган би трябвало да са някакви аполони. А Ангела Меркел? Невероятна красавица, а? А онова в Канада е просто съвпадение - все пак красотата не е нещо лошо.
Не знам... Струва ми се същият циркаджия, като нашият "мускул". Описван като татуиран боксьор, но предизвикващ смях на ринга. Затова и се боксира на благотворителни мачове с подобни палячовци. Като нашият каратист-футболист-тенисист. Но... дано да е добър премиер, Бичкията ще предаде впечатления.
Според мен има значение какво излъчване има човек. Ангела Меркел не е красива, но изглежда много топла личност. Борисов също го раздава добряга. А този е красив, но има и миловиден вид. Има хубавци, които са направо отблъскващи - всичко им е перфектно, но ми се гади като ги гледам. Определено смятам, че за масата е от значение излъчването на политика, т.е. лицето му трябва да изпраща правилното послание.
Piksie, първо, това е шега. Не го вземай толкова на сериозно. Разбира се като във всяка шега и в това има доза истина. Ние мъжете имаме едно предубеждение - че красивите жени най-често не блестят с ума си /което до известна степен е вярно, защото умността освен на наследство до голяма степен се дължи на тренирането на ума и неговото развитие, породено от употребата му/, което предубеждение втакива случаи действа като силен предпазен механизъм. Най-вероятно без това ние мъжете бихме били даже по-лоши избиратели. Какво да правим, по грозота ли да избираме? Хората сме несъвършени. А и данните, които захранват рационалността са несъвършени. Така че и нерационалността има своята логика. Борим се за съвършенство /включително по отношение на способността да избираме правилно/, но се съмняваме в неговата достижимост.