Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Огражданска съвест

Или оградата на нашето недоволство
Или оградата на нашето недоволство

Не знам усетихте ли в суматохата, ама оня ден някаква част от оградата с Турция паднала. Помните, че имаме ограда с Турция, нали така?! Валери Симеонов, ако го помните и него, се дуеше, че това било съоръжение, с което трябвало да се гордеем. Пък едни други го убеждаваха, че не било точно така и пак за някакви милиони се разправяха - стара история, много вода изтече от тогава, не е нужно да се затормозявате с нея.

Паднала оградата като Тайсън Фюри в 12-тия рунд; както паднала, така и ще се оправи. Взети са необходимите мерки.

Но за друго ми е мисълта. Явно не е много лесно да се вдигне здрава и евтина ограда. Да го оставим Валери, той самият е малко "ти ли ме бутна или сам паднах"; но и една друга проблемна ограда имахме, ако не се лъжа - тая за дивите прасета. Тя също беше афиф, много ниска май излезе, прескачали я по-атлетичните свинки. Ходи Порожанов да я гледа, наднича през нея, хубава е, вика. Но в нас остана едно такова усещане за смотана работа.

Ето сега и "Графа", тоя прословут "Граф" с кубичните, пирамидални и гърдоподобни ограничители – пак драма. Не се харесват на хората и това си е. Аз съм сигурен, че и кметицата ги недолюбва, че приличат на малки гранитни учителски катедрички. Това, разбира се, не са огради във валерисимеоновия смисъл на думата, нито в порожановия, но пак за ограничение служат, питайте КАТ.

Сега се сещам и за онези пластмасови оградки по велоалеите. Колко ги мислихме само миналата зима как ще преживеят снегорините. Но те са като миньоните явно, има на склад.

Кажете честно, във вас не остава ли усещането, че не ни бива много с оградите и въобще всякакъв вид ограничителни пособия. Наредила е Фандъкова едни колци по цяла София, да не влиза добитъка с колите, но ако срещнете някой, който намира това ограждение за секси, да знаете , че най-вероятно е от групата на ГЕРБ в СОС. И е тъст примерно на тоя с поръчката или нещо подобно.

Похвалете ми ограда. Кажете това и това ограждение се получи добре, върши безотказно работа. Няма, не ми се правете, че мислите. Не си давате сметка, ама имаме много различни представи за оградите въобще и затова по тая линия не можем да се обединим хептен.

Тови сигурно е добре, свободолюбив народ, един вид, потомък на ездачи, прескачали огради с конете си. Мислите ли, че в прабългарския стан е имало синя и зелена зона на коневръза? Не, разбира се, свобода е било. Нищо чудно по генетична линия да не разбираме съвсем ясно значението на оградата. И Бойчо я прескочи още в самото начало, сещате ли се. За Огнянов говоря, в "Под игото", никакви политически намеци не правя.

Лошото е, че точно както не разбираме много ясно значението на ограда, така не разбираме и това на свобода. То е нещо като обратното на ограда, би казал някои умник, но ще го посъветваме да се разкара, такива не ни трябват.

Но, така де, кажи "ограда" и се почва едно: ама голяма е, ама малка, ама ръбата, ама пластмасова, ама що я има, ама що я няма. Виждате какъв безумен либерален дебат се получава. На една дума разстояние съм да обърна тоя текст в по-сериозна посока. Да стане за особеното ни разбиране на колективна свобода и общо доброволно ограничение.

Понеже либерализмът по нашенски е един такъв общичък, по принцип, няма ограда, която да го устройва. А консерватизмът ни пък е един многострадален и напънат и държи да се оградят нещата с каквото там има под ръка. Място за картезианската максима "Моята свобода завършва там, където започва свободата на другия" не остава. Прощавайте, че намесвам Декарт, като Нойзи звуча малко, ама няма да ходим натам, споко.

Та такъв истински либерален модел никога не сме имали. То горните определения не са за сега, какво ми настръхвате. За Учредителното събрание в сградата на бившия конак 1879-та са. После и либералите, и консерваторите, че и социалисти са само бележка под линия на ония.

Ама все нещо по сюжета човек-държава и родни-чужди плямпат, нищо не сме измислили за тия елементарни наши си вътрешни взаимни граждански свободи и ограничителчета по тях. Като си ги намислим заедно, няма нужда да си редим перчици от акулки и други фигурки по улиците, просто няма да извършваме онова, което КАТ подозира, че ще правим.

Но това е някаква тежка утопия, нали. Да, така и се опасявах. Еми да си го караме като сега, значи: по-малко граждани, повечко ограждани.

Откъде тръгнах, та къде дойдох, а? Вижте, и аз се дразня, че тоя текст стана малко сериозен накрая, но вие не сте ограничени с някакви ръбчета хора и ще ми позволите тая грешка да си поразсъждавам отвъд оградките. Цялата работа тръгна от там, че голямо народно разминаване пада по отношение на всякакъв род ограничаване.

И тоя народ не признава ограниченията в каквато и да е посока. Което е хубаво. Ама в същото време защо навсякъде редим едни недомислени загражденийца - къде пластмасови, къде законови, къде ментални.

Най-четените