"Призван сте! Напред и нагоре в тази геополитическа и икономическа криза, по-трудна от времето на Втората световна война...", обърна се към премиера водещата Илиана Беновска. И с право.
"Поведението на премиера е като на дьо Гол", беше казал преди време един от десетките социолози и политолози, витаещи в публичното пространство. И искате или не, трябва да признаем, че има резон в думите му.
Шарл дьо Гол избира за своя резиденция малкото градче Коломбе-ле-дьоз-еглиз (Коломбе идва от старофренска дума за сградата, в която са отглеждани гълъби, а за да се различават от друго населено място със същото име, местните са избрали да акцентират върху факта, че има две църкви в населеното място). В коломбе-то на Бойко Борисов освен гълъби, които носят информация с SMS-и от заседанията на ВСС, има и две свраки, пардон две каки. В Банкя може и да няма две църкви, но пък Борисов три папи са го галили по главата. Тъй че Банкя е българското Коломбе-ле-троа-пап.
Когато ставало напечено във френската политика, дьо Гол се е оттеглял, докато франузите усетят липсата му. Когато стане напечено в българската политика, премиерът се оттегля да порита мач с Бистришките тигри. Журналистите са стигали до бой да присъстват на пресконференции на дьо Гол. Илияна Беновска е готова да стигне до бой, за да зададе първа въпроса си към Бойко Борисов.
Генерал дьо Гол става известен с призива си към френския народ, произнесен от Лондон. В последната седмица генерал Борисов също бе в Лондон. Но стана известен с нещата, които не произнесе. С отговорите, които не пожела да даде. И с тъжните опити на съветниците му да замажат положението след видеото, което всички коментират тези дни. Затова приликите с дьо Гол свършват тук.
Дали става въпрос за провокация няма значение. Дали Борисов е сгафил или не - също. Реакцията на приближения кръг на премиера, когато видеото получи медийно внимание, обаче е недопустима. Ако в нормална държава PR-ът на премиера зададе такъв въпрос към национална телевизия, какъвто Арнаудова си позволи в ефира на bTV и Нова, премиерът подава оставка. В полунормална държава оставка подава PR-ът. Обаче тука е така. Защото всеки, позволил си критика към правителството, автоматично става тасманийски дявол. Така заключи един от премиерските съветници - Тома Биков. Същият, който преди години на два пъти обяви, че Борисов ще бъде първият премиер, който ще отиде в затвора. Страхотни съветници има родният дьо Гол - един го уволняваше, друг го пращаше в затвора. С такива съветници, добре че Тачър е вицепремиер.
Именно с Тачър се сравни миналата седмица новият министър на образованието Меглена Кунева. Въпреки че най-близката прилика между двете е, че Тачър се е сблъсквала със стачкуващи миньори, а Кунева трябва да благодари на Ковачки за подкрепата на неговите депутати при избора си.
В същото време миналият в опозиция Радан Кънев обяви, че ще прави партия "а ла Саркози". Не уточни обаче дали ще вземе пример от Саркози и ще изключва всеки, който изрази позиция различна от тази на партията. За Петър Москов ми е мисълта. Не каза и дали новите родни републиканци ще изпитват същата любов към Русия, както френските. Но това са маловажни подробности пред борбата с мафията.
При такова съзвездие на родната сцена, добре че БСП прати Чърчил (Станишев) в Брюксел, а родната Меркел, християн-демократката Репуц, си остана с писането на статуси във Facebook. Родната СИРИЗА продължава да се сърди на Реформаторския блок, че БСП не е достатъчно лява, а Страхил Ангелов ще поеме ролята на българския Варуфакис.
В този ред трябва ли да се учудваме, че кандидат за кмет на столицата с 1000 гласа на изборите, обяви Камерън за провален политик?
Мисля, че имаме отговор на въпроса кой какво вижда в огледалото. А кога ще стигнем Румъния ли? Когато премиера прати в Youtube клип как дрънка на китарата и пее онази песен, спомняте ли си я, нума нума йей... Тогава можем едновременно да спечелим Евровизия, да ни приемат в еврозоната и в Шенген, а Леонардо ди Каприо да вземе Оскар за ролята на Хан Аспарух.
