Ердоган: Мухата в супата на европейските лидери

Черноморското крайбрежие на България предлага всичко, което европейският политически елит може да очаква от една добрата среща на върха: екзотично място, спиращи дъха гледки и най-важното - изискано вино.

Само Реджеп Ердоган да не се беше появил. За лидерите на ЕС сприхавият турски лидер бе мухата в супата на срещата между председателя на Съвета на Европа Доналд Туск, председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер и българския премиер Бойко Борисов.

Вечерята, която се проведе в замък от XIX-ти век, който някога е служил като лятната резиденция на българските царе, отговаряше на ниските очаквания, които и двете страни си бяха поставили.

"Беше добра среща", настояваше Юнкер по време на изказванията, докато се оплакваше от седалищния си нерв, което го накарало в един момент да напусне срещата с Ердоган. "Успяхме да поговрим искрено и открито... Ще имаме, както и преди сме имали, много, много срещи, които да ни дадат шанс да разрешим проблемите между Турция и Европа".

Късмет!

Ако трябва да сме честни, единственото нещо, за което Анкара и Европа са на едно мнение, е, че не са съгласни за много неща. От разрушаването на демократични институции в Турция от Ердоган след опита да го свалят от власт до скорошното настъпление на турската армия срещу кюрдските сили в Сирия - лидерите на ЕС се тревожат, че Анкара се превръща в по-скоро дългосрочен проблем, отколкото в реален партньор.

И все пак и двете страни остават обвързани от реалността, толкова остра, колкото и болката в крака на Юнкер - взаимна зависимост.

Европейците искат от Турция да запази споразумението за мигрантите, което имаше ключова роля за спирането на потока от сирийски бежанци към Европа. ЕС обеща 3 млрд. евро на Турция и наскоро пое ангажимент за още 3 млрд., за да гарантира, че Анкара държи на своя територия 3,5 млн. сирийци.

Във време, когато популистите от Палермо до Стокхолм трупат дивиденти по въпроса за миграцията, европейските лидери, особено германската канцлерка Ангела Меркел, искат Брюксел да направи всичко необходимо, за да запази споразумението.

Това, което Ердоган получава от ЕС, може да бъде обобщено в една дума: оцеляване.

Забравете пламенната реторика на Ердоган за Европа и антитурските "терористи", за които обвинява Германия и другите европейски държави, че приютяват. Суровата реалност е, че Турция е почти напълно зависима от ЕС, за да запази икономиката си процъфтяваща.

Около половината от турския износ отива към ЕС, а общата търговия е на стойност 130 млрд. евро – пет пъти повече, отколкото със следващия най-голям партньор на Анкара - Китай.

Нещо повече, ЕС носи около две трети от чуждестранните инвестиции в Турция. Междувременно корпоративният сектор на Турция е силно зависим от европейските инвеститори, за да финансира значителния си дълг - риск, наскоро подчертан от Международния валутен фонд.

Казано по-просто, турската икономика ще се влоши значително без ролята на Европа. Такава икономическа криза е единственото нещо, което всъщност би могло да струва на Ердоган властта в по-краткосрочен план.

Най-голямата слабост на Ердоган е икономиката. Никой не може да замени Европа и той знае това. Затова и толкова силно държеше на тази среща.

Двете страни последно се срещнаха преди 10 месеца. Предвид влошаването на отношенията, оттогава досега не е имало достатъчно основания за такова събиране на високо равнище.

Перспективата за вдъхване на нов живот в десетилетната вече кандидатура на Турция за присъединяване към ЕС остава толкова далечна, колкото и преди тази среща. А системното подкопаване на турската съдебна система и репресиите срещу гражданското общество означават, че Европа дори не желае да обсъжда промени в митническия съюз с Анкара.

Европейците, по-специално Юнкер, не са склонни да предложат на Ердоган признание във Варна. Както и при последната среща с турския президент, лидерите на ЕС настояха събирането да се нарече "среща на лидерите", а не "среща на върха".

И все пак изглежда, че Ердоган е получил точно това, което е искал от цялото упражнение. Още преди да пристигне в България, той настоя, че "членството в ЕС остава наша стратегическа цел".

Тези коментари, макар и съвсем несъвместими с действията на Анкара през последните години, имат за цел да предложат на турските елити и финансовите пазари надеждата, че страната остава посветена на Запада въпреки неотдавнашните сътресения.

Не залагайте обаче на това.

Това беше среща за помиряване, не за разрешаване на фундаменталните различия, които бушуват отношенията между Турция и ЕС. Нищо повече.

Новините

Най-четените