След толкова години гневни спорове и съмнения, самият факт, че „Белене" все не успява да се случи, показва, че в проекта има нещо гнило. Ако беше читав, вече да е готов и да сме забравили.
Няма да коментирам икономическата страна на проекта, нито финансовата. Искам да кажа няколко думи за политическата му страна. И то за вътрешнополитическата, защото външнополитическата за мен е силно надценена.
При това под вътрешнополитическа страна на проблема не разбирам някакъв сложен анализ на взаимодействията между властовите центрове, игрите между институциите и търговията с влияние между партийните централи, а единствено подозренията
как би изглеждало всичко това в очите на неизкушените граждани и до какво би довело на следващите избори.
Продължавайки да наблюдава трагикомедията „Белене", която възторжено разиграват пред очите му, редовият гражданин, онзи, който не чете политически анализи и не се вслушва в партийни лозунги, ще стигне до два твърде неприятни за упражняващите властта професионалисти извода.
Първо. Всяко действие в посока на осъществяване на проекта „Белене" вече, след толкова много скандали, ще се разчете като съзаклятие с цел корупция и далавера.
Дали това ще бъдат хипотетични комисионни, договорени със социалистите още по времето на Дългия Инкасатор, дали ще бъдат герберски строителни фирми-подизпълнители, дали ще бъде напън за окопаване във властта чрез подмазване на Кремъл (подход, проверен през десетилетията от Тодор Живков) - това няма значение.
Важното е, че в очите на хората се случва именно нещо такова, а не благороден порив да потече от контакта евтин ток „в името на народа и за благото на народа".
Когато един ден властта каже на хората: „В бюджета няма пари за реформи в образованието, здравеопазването и културата", хората ще отговорят на властта: „Как ще има, като загробихте милиарди в „Белене"! И гепихте още толкова!".
Второ и по-неприятно. Ако при този пореден апаратен опит „Белене" все пак се случи, то ще се случи благодарение на безпринципна договорка между ГЕРБ и БСП.
Струва ми се, че десетки хиляди хора ще простят по-лесно откровената кражба, отколкото това. Нека да припомня (специално на ГЕРБ) нещо, което сякаш се позабравя. ГЕРБ дойде на власт с гласовете, с които преди това беше дошъл Иван Костов.
Нека ги наречем за удобство (макар и не съвсем прецизно) антикомунистическите гласове. Тези хора, които гласуваха първо за Костов, а после за Борисов, гласуваха с убеждението, че гласуват вдясно. Дали са били прави или не, дали самите те са десни, или не, най-сетне дали ГЕРБ е дясна партия, или не - това е тема на съвсем отделен разговор.
Така или иначе Борисов дойде на власт с десни, седесарски гласове и затова е прието да разглеждаме ГЕРБ като някаква десница, ако не идеологически и политически, то поне електорално.
Дали г-н Борисов си дава сметка какво ще се случи, ако заиграе в отбор с БСП по толкова важен въпрос, какъвто е АЕЦ „Белене"?
Дали си дава сметка какво ще му се случи, ако размие очертанията на позициите си по въпроси като комунизма, Русия, тоталитарното минало и европейското бъдеще? Може би се успокоява с мисълта, че една добре окопана във властта партия разполага с всички държавни ресурси, за да влияе на всякакъв вид избори.
Но НДСВ също беше добре окопана във властта и престана да бъде такава за броени часове. Някой беше пресметнал, че и най-ефективната манипулация може да промени изборния резултат с не повече от 15%. Ако ГЕРБ „настъпи котето по опашката" с проекта АЕЦ „Белене", 15% няма да са достатъчни да го спасят.
Същевременно не по-малко разочаровани ще се окажат и симпатизантите на БСП. Те отдавна, въпреки баснословната си лоялност към Партията и Идеите, наблюдават червената олигархия и колкото повече я наблюдават, толкова по-малко откриват в поведението й някаква грижа за себе си. Мнозина от тях вероятно ще се омерзят и ще потърсят за себе си някакъв друг вид политическо поведение.
И ето тук е опасността, към която искам да обостря вниманието на системните играчи и отляво, и отдясно.
Когато със своята безпринципност, безидейност и безскрупулност отблъснете и последните си симпатизанти, то те ще се разделят на две.
Едната част няма да пожелае никога повече да чуе за избори и за политическо представителство, а ще се превърне във вечно мърмореща опозиция на всичко. А това е крайно неконструктивно и даже вредно; дай, Боже, на държавите по-малко такива граждани!
Другата част няма да измени на гражданския си дълг и ще започне да се оглежда за кого да гласува. И тогава от сенките ще изпълзят всякакви герои, всякакви настоящи, бивши и още по-бивши телевизионни водещи, всякакви циркаджии и „народни спасители".
Ще издигнат глуповати, но вдъхновяващи лозунги и омерзените гласоподаватели ще се насилят да им повярват, както са го правили неведнъж. И ще ги вкарат в Парламента.
Отначало ще е смешно, после ще е тъжно, а накрая може да стане и страшно - зависи докога ще продължи електоралният делириум.
Затова, г-да десижън мейкъри, зарежете „Белене" и си гледайте живота. Не дърпайте дявола за опашката, не си причинявайте неприятности, от които после ще се чудите как да се отървете.
Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
