Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Няма пускане тоя петочлен

За дейците на СБХ недолюбваният паметник значи много. Ако той изчезне, това ще значи, че вече не могат да налагат мнението си на всички останали. Снимка: Аrhitektura.bg
За дейците на СБХ недолюбваният паметник значи много. Ако той изчезне, това ще значи, че вече не могат да налагат мнението си на всички останали.

Като едни своеобразни матросовци, от Съюза на българските художници се хвърлиха да защитават паметника „1300 години България" (или каквото там е не е паднало от него). В това няма нищо нередно, все пак не бива да забравяме, че носещото леко нецензурен прякор произведение на социалистическото изкуство е дело на техен член - скулпторът проф. Валентин Старчев. Творческите съюзи, подобно на мафиотските такива, е съвсем нормално да защитават хората си.

Не бихме се сърдили на СБХ, ако просто бяха казали в отвореното си писмо „така и така, според нас единственият подходящ план за преустройство е този на автора, който е между живите и по закон само той може да си пипа паметника". Даже щяха да имат добър аргумент във втората част на изречението, за първата ми е трудно да кажа.

Само че СБХ не могат с добро. За тях събирането на идеи за бъдещето на недолюбвания паметник до НДК е „нелепа демократичност". Харесва ли ви това словосъчетание? На мен - никак. От него излиза, че има сфери, в които чуждото мнение няма място и важи единствено тежестта на авторитетите. При това не говорим за математика и физика, а за изкуство с всичката му субективност.

Това е мислене от друго време. От години, в които комитети и тричленки са решавали дали си достатъчно верен на партийната линия, за да ти дадат да твориш. Това е онзи исторически период, в който на мястото на войнишкия мемориал се извисява и творението на проф. Старчев. Днес от СБХ питат какво значи референдум, проведен сред 3000 души, но дали навремето някой е питал столичани за „съвременните пластически средства"?

Творческият съюз твърди, че предстои гавра с 13-вековната ни история. Проблемът е, че надали за някого през всичките тези години окултно-комунистическият тотем е символизирал нещо - липсват му мащаба и находчивостта на аналогични монументи от същото време (например този в Шумен), дотолкова му липсва послание, че е трябвало да се напише такова.

СБХ със сигурност го знаят, но за тях въпросът е принципен. Самото наличие на „1300 години България" насред София е доказателство, че „художествено-творческата" каста все още може да се налага над общественото мнение. Загубата на паметника е загуба на статус. Затова и сега се държат с двете ръце за петочлена на проф. Старчев.

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените