Има нещо гнило в Пловдив и това не е теория на конспирацията, а реалност.
Кметът на втория по големина град в България Иван Тотев е изолиран от собствената си партия. БСП е не втора, а пета политическа сила. Властовите лобита отляво и отдясно предпочитат да целуват ролекса на Митрополит Николай, чиято позиция очевидно е по-силна от тази на кмета, щом си позволява да го анатемосва. Докато "системните" партии в града се самоунищожават, местните търговци на влияние играят ролята на "балансьори".
Тъкмо когато Пловдив започна да привлича сериозни пари през инвестиции в индустрията и през европейската програма за култура, се отприщи и безкрайната серия от скандали и обвинения в умишлена безстопанственост - от Тютюневите складове, през злоупотребите в Онкодиспансера, до последния скандал с ремонта на местния зоопарк.
След всеки нов удар кметът на Пловдив Иван Тотев даваше все по-странни обяснения за проблемите на града - от "завист" до "чудовищен натиск" от страна на София.
Така и не му достигна кураж да назове ясно източниците на неприятностите си - а сега вече е прекалено късно.
Тотев беше обвинен в ощетяване на бюджета в размер на 1 млн. лева заради зоопарка. Наложи му се да плати гаранция за свободата си в размер на 20 000 лв., след което дори бе отстранен от длъжност - с личната намеса на Сотир Цацаров, бивш съдия No.1 на Пловдив до преди 5 години.
Дали обвинението срещу него е състоятелно - съдът ще трябва да прецени, но ефектът от публичното му унижение вече е налице.
Историята на самото дело срещу Тотев е толкова странна, че предизвиква още повече съмнения в целта на мероприятието.
Не само заради поемането му на "ръчно управление" от главния прокурор - тактика, която отдавна не се свързва с качество и независимост на разследването, а тъкмо обратното. Но и поради факта, че почти всички пари по "надценения" ремонт за зоопарка в Пловдив (4 милиона лв.) са осигурени с трансфер от държавния бюджет без никакви дебати в Министерски съвет - и то почти половин година след сключването на проблемния договор от Иван Тотев.
Интересно защо едва сега, с 2 години закъснение, се открива евентуален порок в първоначалната поръчка.
Една година след сключването на договора Иван Тотев беше преизбран за кмет на Пловдив, докато ГЕРБ се радваше като за последно на "синята карта" на България.
Интересно защо тогава прокуратурата не се осмели да разнищи предполагаемата "схема" за милиони.
Както при скандалните търгове с джипките за горските стопанства - така и тук липсва намеса от междинните контролни структури, каквато е и Агенцията за обществени поръчки. Дори да не съществуваше презумпцията за невинност на Тотев, логично е да се предположи, че той не би бил главният, а един от поредицата участници в упражнението по колективна безотговорност.
Сега прокуратурата разполага с два месеца да предаде разследването си в съда и всяко забавяне по него може да се смята за умишлено тупкане на топката.
Този филм вече сме го гледали със Стефан Софиянски в главната роля. Финалът му беше напълно предсказуем.
Затова няма да се изненадаме, ако делото срещу Иван Тотев се окаже поредната прокурорска димка за омъгляване на гнили политически договорки от най-високо ниво.
