"Ше ти *б@ м@%ката, глупак. Аз съм кандидат-премиер. Другия път ше ме изберат и милиони микроби ше умрат. А дотогава как да си гледам кефа, бе?", кънти в центъра на София.
11 ч. преди обед, работен ден, площадът пред храм-паметника "Св. Александър Невски". От подвижни платформи с тонколони звучи либретото на "Колега" от Ъпсурт. Работници и работнички в лилави мушами на КНСБ маршируват под акомпанимента на хип-хоп химна от 2005 г.
Небрандираните минувачи трудно обработват смеската между плакати, златни кубета и "твоята жена е мойта порно гордост...".
Хиляди души от цялата страна са писали този петък "дъждовен". За целите на манифестацията в София са пристигнали над 160 автобуса. Преди обед - протест по жълтите павета, следобед - културно-опознавателна програма по моловете, довечера - обратно по родните места.
Няколко униформени полицаи наглеждат шествието, но не чуваме да припяват "Дай ми некой лев за бензин на Астрата". Не се виждат и знамената на КТ "Подкрепа" - техният лидер Димитър Манолов предварително даде команда "Свободно", понеже не се занимавал със "сглобки" и "игри" срещу Бюджет 2018.
Целта на президента на КСНБ Пламен Димитров също не е тази, дума да няма. И той побърза да си каже, че не искал никого да сваля и не правел революции. Исканията не били "политически".
За да няма обидени: големият протест под прозорците на премиера се прави в ден, в който премиерът се намира на 400 км от София.
През 2017 г. някой все още вярва убедено, че защитата на трудещите се хора граничи със заговор срещу властта. Не дай си Боже, с хибридна провокация, пълзящ преврат, саботаж на председателството, и прочее нежелани прояви.
Вероятно затова протестът за по-високи заплати се прави тъкмо когато заплатите и без това вървят нагоре (по независещи от синдикатите причини).
По добро стечение на обстоятелствата: икономиката расте, откриват се нови предприятия, които имат нужда от повече работници, а кадровата база е ограничена. Ако заплатите нарастват, то се случва, защото хората са в позиция да договарят по-добри индивидуални условия.
Извън държавните служители, май никой не разчита на колективен трудов натиск поради една проста причина: никой не е виждал жив синдикалист, освен по телевизора.
Впрочем, още царува убеждението, че държавата има право да преразпределя печалбата на "фабрикантите" отвъд корпоративния данък, понеже на някого му се виждала прекалено голяма.
Явно затова царува заблуждението, че заплатите ще се вдигнат с по 100 лв. на калпак - от днес за утре, и за заслужилите квалифицирани работници, и за некадърниците.
Искайте и ще ви се даде. Така и си знаехме. А ако не се даде? Да си търсим ли 13-та заплата от площад "Македония" 1?
Един съвет за следващия път: "На крак, о, парии презрени" ще звучи доста по-уместно, отколкото препратките към времето, когато джойнтът беше левче.
Д. Костова обикновено пише добре и смислено. Тая статия, обаче, е гадна. И не става ясно какво точно иска да каже с нея и каква/чия позиция иска да защити. Живеещите в София имат склонността да гледат от високо на хората, които снощи са се прибрали по родните си места. И които няма на кого да разчитат да бъдат чути за повишаване на доходите си (доста различни от тези в София), освен на синдикатите. Така че няма нужда да се хвърля кал по тях. Не чухме софиянци да са се присъединили солидарно към тях. Това че се правела стачка, когато премиерът-слънце отсъствал, какво общо има? Нож в гърба му ли трябва да е? Има и още, но няма смисъл.
Няма друг начин да се подобрят нещата, освен чрез колективен натиск. Крайно време е, да заприличаме на европа, към която се стремим. Там няма такова делене на служители от държавния и частния сектор. един работник в частна фирма не е сам срещу целия сектор. За да се подобрят нещата, правилото е : - искай много, да получиш малко. Иначе няма да получиш нищо ;)
То зависи къде в държавния сектор де... Някъде доходите са безкрайно ниски, на други места не са толкова зле, и са над средните в частния сектор в провинцията. Въобще, частния сектор в провинцията, с изключение на някои предприятия( най-вече чужди), си е крепостно селячество. За такива доходи става въпрос. И повече хора работят в такива условия, отколкото столичаните с добри доходи в частни фирми. А столичаните служители с добри доходи са наистина добре, стига да не изплащат кредит по жилище... тогава, доходите им са точно толкова, че да е възможно да предприемат, и евентуално да приключат с това начинание след 20/30 години...
Материала написан от Дияна Костова е много добър. В много стегната и подредена форма тя описва истинското лице на синдикалните организации у нас. Истините са неприятни, но е факт, че „Извън държавните служители, май никой не разчита на колективен трудов натиск поради една проста причина: никой не е виждал жив синдикалист, освен по телевизора.“ Но „по телевизора“ е неправилно : или „по телевизията“ или „на телевизора“. А колко са държавните предприятия, които генерират БВП? Държавни служители – с лопата да ги ринеш, но все непроизводителни тунеядци на яслата на бюЖета, както казва Менда Стоянова  И в тази връзка синдикатите не правят нищо-просто джюмбюш , никому ненужен и безполезен, а то и за това никой не им обръща вече внимание.
Супер си е статията. Стига сте ревали срещу Дияна Костова.