Мексиканците обичат да е цветно. Да е шарено. Да е сладко и пищно. А сладко в Мексико се яде не само за десерт или междинно похапване - там са влюбени в сладкишите за закуска или за следобедно похапване, част от т.нар. "ла мариенда".
Заради тази страст възникнал обичаят при тези угощения да се яде хляб, потопен в разтопен шоколад или сладко. Кратката френска окупация на Мексико от XIX век обогатява ритуала, защото нашествениците носят със себе си рецептите за багети, пищни сладкиши и кроасани.
Французите може и да се оттеглят през 1862 г., но оставят на мексиканска почва рецептите си за печива.
Някъде там на кулинарната карта се появява Кортадийо Мексикано или Мексиканската розова торта.
Наричана е още Детската торта заради розовата си глазура и поръска от шарени пръчици.
Десертът действително привлича погледите и представлява комбинация от пухкав блат с аромат на ванилия и маслен крем, който преди се е оцветявал с листа на червени цветя и цвекло, а в наши дни за целта се използва хранителна боя.
Не е съвсем ясно коя мексиканска пекарна от края на XIX век създава Кортадийо Мексикано във версията, в която се прави и днес.
Знае се само, че е възприела френската традиция в създаването на въздушен сладък хляб, който се топи в устата, и я е комбинирала с масления крем, който пък е характерен за Англия и Испания. За да е още по-шарено, испанците претендират, че и сладкият хляб е пренесен от тях в Южна Америка.
Зад Мексиканската розова торта има и още една не особено бляскава легенда.
Мексиканци разказват, че в края на деня пекарните в страната събирали остатъците от хляб, смилали ги със захар и вода и ги поливали с глазура.
Така продавали наново залежалата стока и то в апетитен вид.
Каквато и да е историята зад Кортадийо Мексикано, едно е сигурно - през XX век вече това е един от любимите мексикански десерти. Домакините го обичат, защото се приготвя лесно, децата го обожават заради празничния му вид.
Пекарните се надпреварват да продават тортата - цяла или на парче - и експериментират с добавки като сладко, мармалад, карамел и шоколад.
Повечето мексиканци и мексикански емигранти в САЩ обаче предпочитат класическия прочит на десерта.
Сладкишът напомня до голяма степен семплите торти и рула, които в България преди 90-те се приготвят от сочно пандишпаново тесто с различни добавки от кремове, какао, мармалад и глазура.
Съставките за Кортадийо Мексикано също съвсем спокойно се намират и в българските хладилници и шкафове.
За блата те са:
- 5 яйца
- 3 чаши брашно
- 2 чаши захар
- Чаша и половина пълномаслено мляко
- 2 чаени лъжички сода бикарбонат
- Чаша и половина олио
- Ванилия или ванилов екстракт
- Щипка сол
За глазурата:
- 2 чаши и половина пудра захар
- 125 грама масло
- 2 чаени лъжици прясно мляко
- Розова хранителна боя
- Захарни пръчици
Начин на приготвяне:
Фурната се пуска да загрява на 175 градуса, а правоъгълна форма за печене се намаслява и набрашнява. В голяма купа се разбиват яйцата със захарта и ванилията. Постепенно на струйка се налива олиото и бием с миксера, докато получим еднородна смес.
В друга купа се смесват брашното, содата бикарбонат и щипката сол.
Добавяме половината от сухата смес и половината мляко към яйчената смес. Разбиваме отново с миксера до хомогенност и повтаряме процедурата с останалата суха смес и прясното мляко. Бъркаме с миксера до перфектното смесване на съставките и изсипваме във формата.
Печем за около 40-45 минути или до излизането на суха дървена клечка.
Глазурата се приготвя, като разбием всички съставки без захарните пръчици до въздушна смес.
Оставяме блата да се охлади много добре на решетка, за да остане пухкав, след което намазваме с глазурата и поръсваме пръчиците. Оставяме на хладно място сладкишът да стегне, след което го режем на парчета и поднасяме.
