След поражението от Брентфорд в събота, Рубен Аморим заяви, че никога не се е притеснявал за поста си. И това е добре, защото уволнението му от "Олд Трафорд" този път изглежда по-вероятно от всякога.
Резултатите говорят сами по себе си: отборът му е загубил 17 от 33-те си мача във Висшата лига, спечелвайки едва девет. Ако искате да намерите треньор на Юнайтед с по-нисък процент победи, трябва да се върнете от периода преди Втората световна война.
Вярно е, че феновете на Юнайтед обикновено подкрепят мениджърите си повече в сравнение с другите топ клубове, но търпението към Аморим вече се изчерпва. След беззъбата капитулация в Западен Лондон социалните мрежи бяха залети с призиви португалецът да бъде уволнен на момента. А анализаторите не могат да повярват как той продължава да остава начело въпреки ужасяващите резултати.
"Той има само с един процент повече победи от Греъм Потър, който беше уволнен. Как още е на работа?", попита Мартин Киоун в студиото на BBC. "Може да говорим за това, че собствениците го подкрепят, но в крайна сметка просто не се получава", добави Мика Ричардс. "Не виждам накъде може да тръгне Юнайтед, освен ако не смени мениджъра", каза Ашли Уилямс.
Ето причините Аморим да си тръгне на момента:
Отказът да се промени
Всеки добър мениджър трябва да има визия и философия, но също така да се адаптира към силните страни на играчите си. Аморим обаче отказва да се отклони от схемата си 3-4-3 и превърна ината си в отличителен белег. В първата си пресконференция гордо заяви: "Няма друг начин", а серията от кошмарни резултати не го накара да преосмисли подхода си. Миналата седмица даже каза, че дори папата не би могъл да го убеди да промени стила на игра, който изповядва.
Аморим имаше цяла предсезонна подготовка и пълни тренировъчни седмици заради липсата на европейски мачове, за да привикнат футболистите към формацията му. Но посланието му така и не достига до тях. Треньорът е като капитан, който отказва да смени курса, докато корабът му се насочва към айсберг.
Самият той многократно е казвал, че единственият начин Юнайтед да промени стила си е като се отърве от него...
Отчуждаването на перспективвни играчи
Наказанието на Каземиро след червения картон срещу Челси принуди Аморим да избира между Коби Мейну и Мануел Угарте за сблъсъка с Брентфорд. Той отново пренебрегна юношата на клуба, смятан за бъдещето на Юнайтед от мнозина от феновете, и предпочете уругваеца, който няма техническите качества на английския талант.
Че Аморим отказа да даде първи титулярни минути на Мейну за сезона не изненада никого. Младият играч разбира, че не влиза в твърдата му схема, и затова поиска да бъде пратен под наем в края на трансферния прозорец. Фактът, че избра само наем, говори достатъчно: той не иска да напуска клуба, но не вижда бъдеще под ръководството на Аморим.
Мейну не е единственият талант, който беше отчужден. Маркъс Рашфорд, Алехандро Гарначо и Расмус Хойлунд също се оказаха извън плановете на треньора, въпреки че последният беше готов да се бори за мястото си. Клубът и треньорът трябва да се разделят, преди да се прогонят още звезди.
Липсата на инерция
Ден преди мача с Брентфорд Аморим наблегна на важността на инерцията. На това колко е важно един отбор да постига резултати и да намери постоянство. След победата над Челси можеше да се стигне до две поредни победи във Висшата лига под негово ръководство за първи път, както и за първи от май 2024-та.
"Трябва да осъзнаем значението на инерцията. Отговорността е наша. Трябва ни усещането за спешност - да победим на всяка цена", каза треньорът.
Въпреки постоянните му напомняния, посланието не достигна до играчите. Юнайтед има огромен проблем, след като повече от година не може да върже два поредни шампионатни успеха. Без инерция няма шанс за точки за Европа, както и надежда за трайно подобрение.
Елементарните грешки
Аморим твърди, че схемата му не е проблемът и в някои случаи е прав. Тя няма нищо общо с подарените голове от вратарите Андре Онана и Алтай Байъндър, нито с пропуснатите дузпи от капитана Бруно Фернандеш. Но тревожните неща се случват под негово ръководство и той носи отговорност.
Споделя, че играчите се подготвят добре, но в официалните мачове нямат нищо общо с това, което показват по време на заниманията. Твърди, че напрежението да са в клуб като Юнайтед им тежи ужасно. Но чия е отговорността да им се вдъхне увереност и да се снеме от това напрежение?
Резултатите казват всичко
Поражението от Брентфорд остави Аморим с 34 точки от 33 мача във Висшата лига - средно по 1.03 точки на мач. Ако тази тенденция се запази, тимът би завършил с 39. За сравнение, Блекпул и Бирмингам изпаднаха с толкова през кампанията 2010/11, а Юнайтед стана шампион.
Отровената атмосфера
Аморим далеч не е първият, който не успява да преобрази Юнайтед, но едно е ясно: той е сред най-негативните мениджъри в ерата след сър Алекс Фъргюсън. Не толкова тактически, колкото с реториката си.
Първоначално уверяваше, че вярва в играчите, но само след няколко седмици загуби надежда. А поредицата от остри критики подкопава доверието в проекта му. Интервютата му не само че не мотивират футболистите, но и наслагват напрежение.
След историческото отпадане от Гримзби за "Карабао Къп" той загатна, че може да си тръгне: "Нещо трябва да се промени, тъй като не можеш да смениш всички футболисти."
Дори призна, че е обмислял напускане още през февруари. Оттогава смени тона и повтори след Брентфорд, че няма да си тръгне. В такъв случай наред е ръководството, което незабавно трябва да му посочи вратата.
