Една от винаги работещите максими в българската политика е, че малките глупави решения са тези, които костват големи министерски и зам.-министерски постове.
На социалното министерство му тръгна на оставки - първо на министър Бисер Петков (след кратък размисъл неприета от премиера Борисов ) заради "невъзможността да се справи със събралото се напрежение" покрай протестите на родителите на деца с увреждания. Сега полетя главата на неговата заместничка в същия ресор Росица Димитрова.
Преди да се стигне дотам, самата Димитрова полетя до Ню Йорк на конференция за правата на хората с увреждания за малко над 16 хил. лв.
Билетът за бизнес класа до Ню Йорк на зам.-министъра струвал 8300 лв. срещу 2016 лв., платени за билета на държавния експерт от отдел "Интеграция на хората с увреждания" Надежда Харизанова. Останалите пари са за командировъчни, превоз в самия град и квартирни.
Сумата звучи голяма за една командировка, най-вече като имаме предвид, че като общество нямаме никаква информация за служебните пътувания на останалите членове на кабинета - особено онези, които вървят в комплект с финала на Шампионска лига или с Оскарите в Холивуд.
Истината обаче е, че не е въпрос на пари. Ако това беше най-голямото разхищение на средства в държавната администрация, водещо до оставки, България щеше да е държава за пример в целия свят.
Нито е работа на зам.-министърката да си поръчва самолетните билети, нито на експертката с нея. Разбийте тази сума по отделните й пера, включете факта, че говорим за престой в един от най-скъпите градове в света и патосът силно ще спадне. Да не говорим, че представянето по подобни конференции малко или много е част от служебните задължения на държавната администрация.
Ако погледнем чисто формално, нищо нередно не е било направено.
Само че в политиката никога нещата не са просто формалност и протокол. Особено ако става въпрос за социална тематика.
Проблемът идва от друго. Да вземем например обяснението на Росица Димитрова, че е представила "опита и напредъка при извеждането на децата с уврежданията от институциите и развитието на семейните институции".
Ако госпожа зам.-министърката беше казала, че е отишла да черпи опит, е едно. Но самата идея, че се хвалим с напредъка, при положение, че майките на децата с увреждания правят палатков лагер пред Народното събрание, е вече цинично.
Ясно е, че тия 16 хил. лв. няма как да покрият дори и прашинка от този проблем. По оценка на министър Петков за удовлетворяването на исканията на родителите са нужни милиони левове (300 млн. лв. според първата оценка на социалното министерство или 100 млн. според омбудсмана Мая Манолова). Ако имаше лесно решение, досега вече да е постигнато споразумение.
Проблемът е в това как изглежда цялото нещо - и за протестиращите родители, които са на крачка от това да се отчаят от държавата, и за всички граждани.
Да се хвалиш пред чужденците, че "България подчертава важността на осигуряването на ефективно участие на хората с увреждания във всички усилия за развитие", когато пред портите ти има бунт на протестиращи близки на хора с увреждания, е най-малкото проява на лош вкус.
Нещо повече - изглежда като неуважение, дори и да си нямал никакво намерение да бъде възприето така.
Закон в политиката е, че ако едно нещо може да бъде разбрано погрешно и да обиди някого, то неминуемо ще бъде разбрано погрешно, а засегнатите ще тропат на вратата ти с искания за обяснение и/или оставки.
П.С. А щом за два дни кабинетът разреши тъй важния, нетърпящ отлагане проблем за командировъчните на втория ешелон, дали най-после няма да му остане време се заеме с някои по-сериозни въпроси - например, как оцеляват хората с увреждания в България?
"Да се хвалиш пред чужденците, че "България подчертава важността на осигуряването на ефективно участие на хората с увреждания във всички усилия за развитие", когато пред портите ти има бунт на протестиращи близки на хора с увреждания, е най-малкото проява на лош вкус." - Проява на лош вкус е да сложиш перли, за да отидеш на пазар. Това, което авторът е описал, е наглост и безочие.
Сумата 8000 за билет хич не е малка. Какво и пречеше на въпросната мърла да се вози във втора класа като подчинената си. Това си е наглост както и да го погледнеш. Нали не са нейни, какво и пука. Пази боже сляпо да прогледа. Това си е само малък пример как дори дребни "управленци" се откъсват от "народа" и не се усещат какво казват или правят, камо ли да покажат някакво чувство за вина.
И сега, като уволниха Росица Димитрова, министрите ще полетят в класа икономична, а замовете с ниско тарифни авиолинии ли? А, дано, ама надали. Да оставим настрана ползата от файдата от екскурзията на г-жата. Мнозинството международни форуми и кворуми, симпозиуми и композиуми, конференции и гьотференции са шоу, празни говорилни, на които избраниците на народите (по-скоро на съдбата) показват загрижеността си по този или онзи проблем. А проблемите си остават. Шоу и празна говорилня е и самото ООН и повечето от дъщерните му организации. За полза се сещам само за ФАО, който е по-осведомен да ме поправи. И във всяко шоу има дрес код и други кодове за представителност. Билетът бузнес класа е един от тях. ОК, от време на време чуваме за някой/я известен политик, кой(я)то летял/а в класа икономи или даже се качил/а на влак. Народът ръкоплещи и не обръща внимание на почивката на Ибиса. Как спестяването на няколко хиляди лева би помогнало на каузата на майките? Все едно да спираш придошла река с шепи пясък. Проблемът е гигантски, висящ от дълго време, и няма да се реши с оставки. На Бисер Петков му писна да търкаля сизифовия камък и каза "Трепете се без мен". Майките застанаха зад него като стена. И пожертваха замката му. Не, че я жаля, но, да ме прощавате, това е излишен и непродуктивен удар по правителството. Не, че и то не е за бой, но друго засега не се очертава. И който удря ей тъй, заради удара, да не се чуди, че не плесват с ръце да го прегърнат.
Така до никъде няма да стигнем. Пеевски бил най-чистия, според заключенията на проверяващите, а за един билет купен в седмицата преди пътуването - оставка. Всъщност проблема е друг - най-пискливите получават, а за другите остават (празните) надежди. Това е същинския проблем. При това положение за какво ни е бюджет. Все се сещам за случката в цар лъв, когато беше премазан от стадото, подплашено от шепа хиени. До там се докарахме. И ще го напиша за да няма съмнение, ако тези протестиращи получат нещо, то няма да дойде нито от каналите за дрога или от печалбата от далавери, няма да бъде за сметка на нечии лукс или изгъзица, а за сметка на тези които работят и съвестно си плащат данъци и осигуровки.
Аз също смятам, че чроблема не е в цената на билета. Но с риск всички да ме нахейтят, ще бъда искрена. Вяравам, че всички съчувстваме на тези майки. Само те си знаят колко са изстрадали и страдат, но държата е твърде бедна. И всеки иска пари за нещо. А те, са ограничено количество. За да дадеш на едни, взимаш от други. Цивилизоваността и богатсвото на една държава си личи по отношението към пенсионери, хора с увреждания и улични животни.