Изгорено знаме на Европейския съюз, ритуално изгаряне на Преспанското споразумение и Договора за добросъседство с България, заедно с размахване на хиляди плакати срещу "българизацията" на Северна Македония.
Какъв по-добър и по-ясен знак за това какъв е ангажиментът на обществото в Република Северна Македония (РСМ) към спазване на духа на добросъседство и на позитивно отношение към Европа и европейските ценности...
Разбира се, няма как да си вадим изводите за отношението на цял един народ от протестите в Скопие. Би било неправилно. Да бъдем честни - ако ние бяхме поставени в ситуацията на РСМ, твърде вероятно е и у нас на преден план да се бяха появили такива гневни, антиевропейски и антисъседски настроения.
Все пак не е като над 50% от българите да не се обявяват против каквито и да е отстъпи по отношение на вдигане на ветото за Северна Македония за Европейския съюз (ЕС).
Проблемът обаче е, че ние имаме правото да изискваме от РСМ определени неща, за да допуснем страната до преговорна рамка за членство в ЕС, а след това и до пълноценно членство. България като държава трябва да има някакви гаранции за собствените си интереси.
Защото именно сигналът, който идва от протестите в Скопие сега, е това, от което трябва да се притесняваме като държава - антибългарски лозунги, гневни изказвания как българите трябвало да идат и на колене да се молят за прошка за стореното през Втората световна война, сочене с пръст като врагове и горене на флагове.
Да изгориш символично някакъв аватар на Договора за добросъседство е сигнал, че ти не искаш добри отношения със съседната ти държава.
И, да, не такава е нагласата на цялата РСМ, но очевидно такава е при значителна част от северномакедонското общество. То е подтиквано от партия, която изглежда напълно решена да изостря отношенията на Северна Македония със София.
Какво ще стане, ако България вече е вдигнала ветото си над РСМ за приемане на преговорна рамка за членство в ЕС, и на власт дойдат именно тези агресивни и откровено антибългарски в реториката си северномакедонски националисти от ВМРО-ДПМНЕ?
Или какво ще стане, ако дойдат на власт с тези си бойни мантри, след като са станали членове на ЕС?
Именно тези са притесненията на България към югозападната ни съседка - че вдигайки ветото, може да дадем зелена светлина за една страна, която в реториката си проповядва агресия спрямо страната ни.
Крайно неприемливо е и децата в Северна Македония да учат за България като за "фашистка" държава, която е едва ли не основният враг за македонците.
Тук дори не повдигаме въпроса за нелепите исторически претенции на скопските историци, които говорят за средновековна македонска държава - откровена обида за българската история.
Тук говорим за чиста политика, която не може да си позволи да допусне в Европейския съюз - най-големия международен политически и икономически блок в света - страна, която учи децата си, че в лицето на България трябва да виждат стар, исторически враг. Това е неприемливо.
България има крайно ясни изисквания по отношение на Северна Македония - вкарване на българите в конституцията на РСМ като държавотворен народ, спазване на Договора за добросъседство в неговата пълнота, ние не признаваме македонския език като такъв и искаме да видим ангажираност от страна на Скопие за решаване на проблема, а не просто да се действа в посока международен натиск над София.
На политиците в югозападната ни съседка най-сетне трябва да им стане ясно, че без работа и без да се направят компромиси в тяхната позиция, нещата просто няма да се случат.
И ако само насъскват тълпите срещу "лошите българи", ще видят преговори за членство в ЕС през крив макарон.
Затова в Скопие трябва да направят един цивилизационен избор и да преценят какво трябва да оставят в миналото си. Защото докато там скачат и скандират за "бугари татари" и "фашисти", просто нямат място в Европейския съюз.
