Хаосът, който съпровожда преместването на украинските бежанци от хотелите по морето към вътрешността на страната, сам по себе си е грандиозен и показателен за способността на България да се справи с осигуряването на подкрепа за огромна маса хора, доста от които в силно уязвима позиция.
Изключително недомисленото изказване на вицепремиера Калина Константинова, с което тя мотивира прекратяването на и без това пропадналата организация по транспорт към държавни почивни бази, обаче взриви и без това доста деликатната обстановка.
"Направихме всичко възможно да не разпъваме палаткови лагери, но самите бежанци саботират процеса, и получихме масови специфични и персонални желания, които категорично няма как да бъдат удовлетворени", обяви Константинова. И отсече - прекратяваме програмата и пращаме украинците в бежанските буферни центрове, защото България не може да си позволи да издържа повече украинците в хотели на първа линия на морето.
Масло в огъня добави и премиерът Кирил Петков, който се обяви против "луксозното пребиваване" и за "влизане в реалност, която е по-близка за тази, която се очаква за бежанците".
Дойдохме си на думата. Бежанците не може да носят грим, да имат скъпи дрехи, да ползват сешоар и да ядат месо 3 пъти седмично. Те трябва да са в дрипи, да спят под мостовете и да са мръсни и гладни - иначе не са бежанци, а тарикати, които използват войната в родината си, за да дойдат на безплатен курорт в България.
Щом са бежанци, те по дефиниция трябва да живеят по-зле от най-зле живеещите българи. И трябва да целуват ръка.
Досега кабинетът вземаше едната страна в този спор, но след като се сблъска челно с действително сложния ребус "Как да преместим 40 000 души из България за 3 дни" рязко мина на другата страна.
Защото очевидно посланието, на което от кабинета залагат, е: "Ние правим и невъзможното, а провалът се дължи на капризи на хора, които са длъжни да са ни благодарни".
И понеже точно тази комуникационна стратегия е доста нескопосана и лесно атакуема, реакцията от всякакви фронтове не закъсня. В София се проведе протест срещу "грубото и нехуманно" отношение на вицепремиера към украинците, от "Дондуков" 2 не пропуснаха да пуснат един залп - вицепрезидентът Илияна Йотова обяви изказванията за недостойни, а подходът към бежанците - грешен от самото начало.
Президентът Румен Радев пък припомни, че уж щяхме да интегрираме украинците, а сега, пращайки ги по бежански центрове и почивни бази, очевидно правим точно обратното.
ГЕРБ също нямаше как да не се възползват от изключително удобната топка и Калина Константинова ще бъде изслушана в парламента в четвъртък заради прекратяването на плана за разселване.
Което - най-малкото - ще отвори още един фронт на кабинета в и без това изключително сложната задача по настаняването на десетки хиляди бежанци, без да помогне по какъвто и да било начин за решаването му.
Защото междувременно на терен панаирът продължава с пълна сила. Стотици украинци обикалят из България надлъж и шир и "разселването" все повече заприличва на гротеска на Емир Кустурица. Дори, ако не беше изключително грозно, щеше да е доста забавен сюжет за филм, издържан в стила на класическия балкански реализъм.
Няколкостотин украинци се извозват от Варна до центровете в Елхово и Сарафово, оттам започват да валят "капризи" за вода, прозорци и храна, а после същите хора отново се връщат на север - в държавна база до Търговище. Група бежанци се оказват в база във Велико Търново, отказват да бъдат настанени сред мухъл, на пожар се извозват в Горна Оряховица за 2 дни, е след това някъде другаде. Масово никой от украинците не желае да иде в Паничище, което е чудесно място за почивка, но е насред нищото високо в Рила. Част от тези, които отидоха, си тръгват.
Докато държавата обяснява как е направила всичко по силите си, "разселваните" твърдят, че до последно никой не им е казвал къде ще отидат - товарят ги в автобуси и влакове, а дестинацията е тайна, но за сметка на това всеки, който потегли, подписва декларация, че сам носи отговорност. Затова и не тръгват.
И за да е пълна картината, понеже базите, където трябва да идат бежанците, се стопанисват от съответните министерства и ведомства, някои от тях не са успели за 2 месеца да ги приведат в готовност да приемат хора. Което отговаря и на въпроса защо по стар обичай всичко се върши в последния момент - преселването започна 3 дни преди крайния срок за напускане на хотелите по морето.
Нищо от това не звучи като стройна организация и свършена работа от щаба за бежанците и едноименната агенция. Напротив - изглежда като операция по извозване на добитък, а опитът тоталната некадърност за справяне със ситуацията да се обясни с капризи прави провала още по-гръмък.
Със сигурност има претенциозни бежанци, макар че въпросът каприз ли е да ти се осигури месо два пъти седмично е доста спорен. Със сигурност не следва всички ние като общество да се чувстваме длъжни да осигурим на украинците нещо, което не можем да осигурим и на себе си - нищо, че за настаняването и изхранването им са преведени 48 млн. евро от Европейския съюз. Определено България не е длъжна да осигурява престоя им по хотели на морето насред активния сезон.
Категорично влизането за кратко време на над 100 000 бежанци в страната е кризисна ситуация, с която за държавата е трудно да се справи, а решението на въпроса къде точно и как да идат изисква стройна и изключително сложна организация. А когато става дума за българската администрация - съвършено непосилна.
Но да обвиняваш самите бежанци за собствената си некомпетентност да си свършиш работата - все пак с какво иначе се занимава Агенцията за бежанците? - е, меко казано, незряло и звучи като бърза и много удобна заемка от определени хибридни тактики.
След като си приел тези хора и си им осигурил временна защита за 1 година, която изисква осигуряване на настаняване, право на труд и на спешна помощ, да обясняваш, че те като бежанци следва да се третират като различна от останалите хора група, е доста инфантилно.
Да настройваш собствените си граждани срещу чужди, защото не успяваш да отговориш адекватно на нуждите и на едните, и на другите, е класически популистки прийом, който във времена на война и икономическа криза може да бъде доста опасен.
Да, може да звучи като балсам в ушите на доста голяма група избиратели, а също и в собствените ти. Но не е продуктивно и обикновено вместо да решава проблеми създава нови.
