Изтеклото видео с Николай Хаджигенов и Маноил Манев, които се гледат заплашително като кеч звезди два епизода преди голям мач по време на дебатите около промените в Закона за НСО, може само да ни покаже, че на този парламент му е крайно време да приключва вече.
Размяната на коментари в стил "Давай да те видя, бе! Направи се на мъж!" беше само върха на сладоледа на размяната на реплики, дуплики, подвиквания и остри коментари, които станаха част от дебатите в пленарната зала в продължение на две заседания.
За да стигнем до момента, в който драматично беше обявено, че срещу председателя на парламента Ива Митева има отправена заплаха за живота ѝ.
Без да пренебрегваме потенциалната опасност за живота на г-жа Митева, но дълбоко емоционалните коментари на Тошко Йорданов и на Хаджигенов отново ясно показват колко морално е изчерпан този парламент.
Не защото ситуацията с обсъждането на Закона за НСО се ескалира до абсурдни нива. Дори не е и заради това, че за една бройка да гледаме депутатски бой на живо. Дори не е и заради поведението на ГЕРБ, които бяха готови да наобиколят трибуната за изказвания и да я окупират като студенти - Софийски университет.
И преди сме гледали циркове в Народното събрание, и преди демократично избрани представители са били на крачка от кютека. Не е нещо ново.
Това, което виждаме в НС обаче, е ясна демонстрация за това, че активната работа на депутатите, за която на практика са избрани, е към своя край. В момента всички партии вече са минали в предизборен режим, в който публичните демонстрации взимат превес над отговорното поведение на законодатели.
Когато толкова явно сеирът и търсенето на наративи заеме по толкова очебиен начин превес в поведението на парламентарните групи, и то на всички или поне на почти всички парламентарни групи, то вече е ясно, че е крайно време циркът да бъде разпуснат и да отидем на нови избори.
В предишните дни няколко партии призоваха лидера на БСП Корнелия Нинова въпреки всичко да задържи още малко мандата, за да могат да се приемат част от промените от съдебната реформа, включително и бегло приспадащия към нея Закон за НСО.
Но въпросът, който излиза на преден план сега, е дали е здравословно за самата съдебна реформа да бъде приемана в точно в тази среда.
Само промените в Закона за НСО, които предвиждат сериозно ограничение на хората, които могат да получават охрана от Националната служба за охрана (предвижда се без охрана от НСО да остане и главният прокурор), доведоха положението до почти парадоксалната ситуация самият председател на НС да не знае дали реално са били приети в крайна сметка на първо четене.
Наистина ли искаме да рискуваме с гласувания на толкова важна и наистина необходима реформа в съдебната система, която лесно може да бъде подложена на ревизия от Конституционния съд заради дребни недоглеждания. Недоглеждания, които неминуемо ще възникнат покрай канския хаос на последните издихания на този парламент.
Да, следващите избори може да произведат много различни резултати. Да застрашат дори самата възможност за приемане на въпросните законови промени. Или още повече - да доведе до подобни резултати със същите участници отново в парламента.
И все пак я има надеждата, че 47-ото НС поне ще се опита да постигне по-дълъг живот от предишните два състава на парламента. И ще се опита да свърши нещата, които досега изпадаха покрай необходимостта партиите да се готвят за нови и нови избори.
Има я надеждата, че този път депутатите ще подходят към работата, за която са избрани от гражданите на тази държава, с подобаващите за това отговорност и уважение. Защото е видно, че поне за момента и двете липсват.
И ако това продължава, най-много да видим този път наистина как депутати се "разбират" в коридора.
