Неделя
Права беше Мишето Маринова да се жалва в последния си хит: животът ни с вас наистина е сериал, сериааал. Казва се "Промяната" и го продължават. Тази есен е с нов сезон. Видях трейлър. Открехват леко вратата, но не издават повече от сюжета.
Знае се само, че след призива "Мутри вън", Киро Християнина вече го няма, изчегъртан е от сценария. Главен персонаж е друг Киро - загадъчен чужденец, за когото не бяхме чували досега, но още с появата си открадна сърцата ни. Като гласове от градска десница ни ги грабна направо.
Ние сме много доверчива публика, стига да не става дума за ваксини. Още от пилотния епизод продукцията "Промяната продължава" натрупа рейтинг. Може би не трябва да казвам "пилотен" епизод, а "президентски", за по-уважително.
Сега чакаме да видим кой още влиза. Ще има ли познати лица, или само на изгряващи актьори ще го карат. Трябва да се внимава с баланса, аудиторията много бързо се уморява от новите, понеже още не са популярни. А известните писват, защото все тях дават.
И докато се усетиш, превключили на оня скучен цирк - Забравеното шоу на Борисов.
Понеделник
Тая нощ ми беше хладно и на сутринта така се бях опаковал с чаршафа, че Кристо би се гордял с мен. Той и с вас би се гордял, че цяла седмица обсъждате културното му наследство, но се опасявам, че мнението на българите никога не му е било важно, дори да се съдерат да го хвалят.
Да не искаш да имаш общо с България е сред най-българските черти. Заедно с тая, с която зачертаваме всичко наред. Иначе и ние сме космополити, не само той. Едновременно бистрим американските дела, загрижени сме за живота в Афганистан и съпреживяваме триумфа на парижани.
Забелязах още като ни изгоря Нотр Дам, че инфраструктурните събития на този град са ни по-мили от нашите. Само стискам палци всичко да е наред с Айфеловата кула, че пак ще се изпокараме по буржоазно-пейзанска линия.
Не помня кой го каза, но беше прав: интернет направи света едно малко село. Откакто сме във фейсбук, всички сме се превърнали в едни малки селяни. Се ля ви.
Вторник
Случваме мечти; течем време, продължаваме промяна. Харесва ми новия стартъп български език. Толкова е напредничаво абстрактните съществителни да бъдат обект на активността ни. Създаваме илюзия, че ставаме бъдеще. Или, викате, да съществуваме ситуацията и да не бъдем притеснение баш за това.
Така или иначе нещо ми липсва в "Продължаваме промяната". Със сигурност не е "Екогласност". Не бих казал, че беше и "ВОЛТ". Чисто лингвистично ме обърква какво иде да рече това заглавие. Понякога от много седене в чужбина човек забравя да говори по нашенски и се налага из провинцията да учат харвардски.
Дайте да синхронизираме комуникацията овреме, нищо, че българинът от дума не разбира. Махат се изневиделица предлози и се търсят нови, под предлог, че е от почтеност. Както и да е. Само ме е яд, как досега е крито от нас, че Настимир Ананиев също е завършил Харвард. Много по-рано щях да му възложа надежди.
Сряда
Днес е денят на Независимостта. Колко горди сме били някога и как сега само с това ни остана да се гордеем. Много забавна концепция за националния ни характер. Патриоти все в минало време. Иди обяснявай на съвременните ваксъри, как Европата не е била доволна от нас и преди 113 години, че не сме й спазвали мерките.
Кой прав, кой крив, не ме интересува. И аз се ситуирам в центъра като нова дясна формация с леви инструменти. Само исках да напомня, че по тия краища са се въдели опаки хора по-отдавна, отколкото ни се ще. Колкото по-опаки, толкова повече ги тегли да са независими творци.
И да опаковат света, както си искат в каквото им хрумне. Ама не всички са световно признати, това е основната разлика помежду ни. Иначе предполагам ще се съгласите, че независимостта е просто дъщерята на ината.
Ако не се съгласите, хептен ви поздравявам с Независимостта.
Четвъртък
Нямаме избор, приятели, идват нови избори. Никой не ни пита искаме ли ги. Питат ни само кого повече не искаме от останалите. После ние излизаме криви. Но освен Парламент (нещо, което свикнахме да сменяме по-често от долни гащи), сега ще трябва и за Президент да помислим.
А тъкмо този взе да обърква дори Путин с позициите си. Толкова зор да го изкараме марионетка на Кремъл, а той цяла дясна партия ни строи с двете си леви ръце. Само да не излезе, че не го харесвам.
И аз съм като Демократична България. За да не ме обвинят, че съм за Радев, ще издигна някой, за когото никой да не гласува. В същото време научавам, че Кобрата, дето оня ден записа магистратура по управлението ни или нещо подобно, подкрепял Александър Томов за президент.
Отдавам това или е някой нов трик, или някой стар рунд. Но и в двата случая е разтърсващ акт, без голямо търсене зад него. Бойко Борисов пък, завалията, с толкова посредствени хора се обгради в тоя ГЕРБ, че сега не може и кандидат за президент да намери, дето сам да го хареса поне малко.
Пак той ще трябва да се заеме. То кое по-напред значи - премиер в оставка ли да е, бъдещ президент, или шеф на СОС?
Петък
Как мислите, Тошко и Филип пак ли ще са депутати? Да вземат тогава Данчо Цонев да мисли скечове, виждам потенциал. И той е пълен с лафове и екранен опит. Струва ми се, че ако сценаристите ги биваше повече, Шоуто на Слави сигурно още щеше да е на екран в bTV. И това би ни спестило две бедствия.
Едното е политическото ни лутане, другото - Шоуто на Цитиридис. И от двете нямаме нужда, но сме си ги заслужили някак си. Хак да ни е! Едни и същи излишни гости канят в живота ни.
То цялата телевизионна среда стана някаква Игра на волята. Физическа мъка, придружена с битови спорове. Дори вече не знам "7/8" партийна медия ли е, или развлекателна. Макар че то няма голяма разлика за мен.
Аз най-много се смея на предаването на Цветанка Ризова и най-искрено се тревожа за бъдещето в това на Рачков. Дано Зуека постои някоя и друга година в чужбина, та като се върне, да го броим за ново лице с кариера зад граница.
Събота
Липсва ми да ме наричат "суверен". То и "сюзерен" можеше, като се има предвид колко дълбоки корени има тук феодализмът. Опасявам се обаче, че според устройствените планове на политическите ни архитекти май е най-правилно да ни викат "сутерен".
Етаж, при това ключов. Нищо, че е под земята. Винаги може да се преустрои. Гледам, цените на имотите скачат главоломно. Гоним Париж не само в културно отношение, ами и във финансово. Вече смятам заплатата си в квадратни метри. Ставката ми е някъде между Надежда и Орландовци.
Не се оплаквам. Напротив: следя какво се предлага на пазара и по цял ден пестя пари, като не го купувам. То колко му трябва на човек да се усети щастлив. Хляб и зрелища е формулата.
Вярно, че на първото малко му скочи цената. Но барем другото е на безценица. Натопи си една филия в телевизионно забавление и консумирай до насита. Каквото си надробиш, това ще сърбаш. От кухнята на шоубизнеса ви го казвам.
