Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Мило гневниче: Ние навремето щяхме да мрем и от друг вид апокалипсис

Съществуват две Българии и всяка иска светът да знае, че другата е отвратителна. А пустият му свят така и не прави разликата. Ето я същността на европейския дебат за нас. Снимка: БГНЕС
Съществуват две Българии и всяка иска светът да знае, че другата е отвратителна. А пустият му свят така и не прави разликата. Ето я същността на европейския дебат за нас.

Неделя. Вие мислите ли за смъртта, приятели? Освен когато гледате новини; тогава, признавам, е неизбежно. По принцип, във философски план ви питам. Ето, на площад Славейков са турили един черен куб и карат минувачите да пишат какво искат да направят, преди да умрат.

Народът се избива да драска глупости, същи фейсбук е станал кубът. На някои предсмъртните стремежи са така невзрачни, че отдавна са заличени с други отгоре. Толкова за респекта към желанията на другите и невъзможността да се формулират по-универсални искания към битието.

Обаче има коварна подробност в цялата работа. Срокът да се отбележите е до началото на ноември. Та затова се замислих. Очевидно краят наближава. Тогава изглежда ще свърши финансирането на тоя пърформанс-трепач и хоп - умира и тая култура. Другият вариант е Мутафчийски пак има някаква вътрешна информация.

Понеделник. Усеща се надигането на поредната вълна народно недоволство. Един зализан момък на име Десподов щял да става футболист на Лудогорец, а преди това се клел във вярност на поне едно ЦСКА. Симпатизантите са бесни. Те нямаше да го харесват толкова, ако им беше споменал навремето, че ще се оглежда за по-изгодни оферти. Боже, какъв опортюнизъм е започнал да цари във футбола! Аз съм за рестарт и тук. Тоя не знае ли, че сега Лудогорец са от лошите?!

Дори да убедим и Европа в това, пак няма да вярват местните десподовци. Съществуват две Българии и всяка иска светът да знае, че другата е отвратителна. А пустият му свят така и не прави разликата. Ето я същността на европейския дебат за нас.

А що се отнася до Десподов: момче, щом се разписа върху черния клуб, сега иди и до куба на Славейков и пиши, че в края на краищата искаш да си богат, вместо обичан. Споко, и Бойко е така. А той е къде-къде по-опитен футболист от теб.

Вторник. Сещате ли се, като миналата седмица Тръмп и коронавирусът се срещнаха? Нямам подробности за преговорите, но оставам с впечатлението, че са се разбрали нещо. Дори, бих казал, са се сприятелили. Като с Ким Чен Ун стана малко работата. Ние навремето се готвехме да мрем и от друг вид апокалипсис, завалиите. Ама не помня какви предсмъртни желания писахме тогава по кубовете си.

Тоя Тръмп може да е всякакъв, но очевидно умее да се пазари. Как няма да го почетат официално с възпоменателна монета. Мъчно ми е за добрите обаче. Ако нещо беше по-страшно за тях от Тръмп и COVID, то представете си ужасът им от комбинацията: здрав Тръмп, сеещ COVID. Байдън може би малко съжалява, че пак остана изолиран от събитията. Емпатията към болнавостта му щеше да отбележи пика си.

Сряда. Властта очевидно чува хората и става все по-социална. И все така евтина. Населението трябва да оцени, че излишни пари няма. Нашето е общо, тяхното си е тяхно. Затова приветствам дарителския акт на Караянчева. Шест килима от старото Народното събрание ще са истинско съкровище за Кърджалийския театър. Дори могат да влязат в репертоара и хората да идват, да ги гледат и да ръкопляскат. Без актьори. Само килими. Постановката ще се казва "Културата според властта".

Но и една малка критика ще позволите. Театрална по своя характер. Защо се прахосаха цели шест чудесни килими с история само за една сграда?! Можеше да се дадат на шест театъра по един. Или още по-добре: ако се цепнат, ще стигат дори за повече. Да не кажа за всичките.

И докато съм загрял с математиката, направих бърз разчет на детските. За първо дете дават 40 лв, за второ - 50 лв, за трето - 45. Най-изгодно излиза значи да имате направо две втори деца. Просто да си знаете.

Четвъртък. Само не искам да смятате, че с тия сложни изчисления искам Нобела по математика, преди да умра. Ни най-малко дори. Моята цел е тази по литература. Там най-вече ги дават на случайни хора. Бая на благотворителност ми идва вече процесът. Мили литератори, не знаем какви помощи получавате от правителството си, но ето някоя крона и от нас. Скандинавците винаги сме били много социални.

Европейският парламент е готов с мнението си за нас. Не помнят за какво точно искахме да дебатираме с тях, но като цяло не са окей с нещата, както ги правим. Кажи-речи нищо не ни харесват, наред с онова, което и ние не си харесваме.

Вечерта България играе безрадостно с Унгария и допуска голове, само за да покаже на Европа преди да умрем, че нямаме общо с Орбан. Иначе губим. На който му пука за футбола в тоя мач, мисля, че обича да преиграва.

Петък. Бях се замислил за смъртта оня ден. Обаче ми хрумна, че да си умрял не е най-лошото в крайна сметка. По-кофти е да си умрял, а да не знаеш и да продължаваш да се напъваш, все едно нищо ти няма. Наведе ме на тези размисли "Шоуто на Николаос Цитиридис".

Кефи ме това момче! Успя да направи в БТВ за година това, за което на Слави му трябваше десетилетие: никой да не го гледа. Пребори чалгата в ефира с кофти имитация на чалга в ефира и дори не го разбра.

Нека го кажем така: комедията и пазарният опортюнизъм са като Десподов и Лудогорец. Разбира се, че най-удобно им е заедно. Макар че отстрани не изглежда никак, ама никак добре. Но кой съм аз, че да го казвам, нали?! Човек трябва да постигне това, което иска, преди да умре. И малко след това, ако наистина чак толкова много го иска. Това се казва амбициозен дух! И после някой ще допише нещо друго отгоре.

Събота. Ако умра ил' загина, немой, вика, да ме жалите. Харесва ми как разсъждава тоя незнаен лирически герой. Това се казва отношение към живота! Два варианта на кончина ни предлага, но и двата са с "ако", не "като". Добре, ама чета статистика: първи сме по отбелязване на смъртност във фейсбук.

През изминалата седмица обърнахме подобаващо внимание на три знакови смърти: на Еди Ван Хален, ген. Любен Гоцев и надеждата в Европарламента. И трите имат ключова роля за развитието ни като общество на един даден етап.

Обаче малко сте ме стресирали с активността си. Напоследък като видя да се споделя масово снимка на някого из социалните мрежи, си викам: този или е починал, или се е представил блестящо в "Панорама". Апропо, ако съдя колко яйца отиват покрай това предаване, та то си стана направо готварско.

Най-четените