Неделя. Имам нужда от помощ. Препоръчайте ми филолог. Размишлявам над един проблем по български. Става дума за държавния глава. Как така "държавен" е за мъжки род, като "глава" е в женски? Ама че вродено противоречие! Не е правилно съгласувано. После се чудим, защо нямало съгласие. Ами те нещата от главата започват, от нея си патим. Или от "него" е по-правилно да кажа? Трябва да помислим над това съществително, не да бъде толкова объркано за употреба. Много ясно, че ще предпочитаме повече синонима "президент".
Там нещата изглеждат по-лесни. Докато не стигнем до същността. Държавна глава ли е това на рамене на властта или да продължаваме да прелистваме промяната и да не започваме нов глава, ако има още какво да почетем от стария? Вижте що за главоблъсканица, как няма после толкова народ да се бута за позицията. Главното е да има смисъл цялата работа, не да жужим само като мухи без глава. Трябва добре да обмислим решението си, но защо денят за размисъл е толкова далеч...
Понеделник. Бях сигурен, че Петър Илиев не си е чел книгата. Иначе щеше да забележи човекът, че цяла глава му е добавена незабелязано. Не е неговата тази с повторенията. Повтарям, не е неговата. Някой е вкарал вътре чужди мисли. Макар че от педагогическа гледна точка повторението е майка на знанието, важното е студентите да се изучат не е важно откъде. Имам предвид от чия книга. Иначе между СУ и Харвард самолет да литне. В академично отношение и всякакво.
Петре, на твое място не бих бил голям оптимист да ме поканят пак. Нито на абсолвентски бал, нито в политиката. Но то не пречи пак да се появиш незабелязано. Ако те хванат - кажи, че друг те е добавил. Докато народът бистри академични спорове, Луна в пълния си блясък отива да се кандидатира за президент. Вече е зациклила необратимо в тази фаза. Сама си е спътник, вицето все още не е изгрял на небосклона. Публиката се вълнува, весело шуми. Спазвайте малко дистанция, хора това да не ви е концерт на Лили Иванова. А ти, Луно, скрий се. Истинският обединител на нацията сред звездните тела е Меркурий. Ретроградният.
Вторник. Днес и президентът Радев влиза в битката за Дондуков 2. Нарочно споменавам това военнополитическо клише, нали е и главнокомандващ. Издига го инициативен комитет. Преди всичко бойци от културния фронт, рота сценични ветерани, едно поделение бивши сътрудници, славни партизани от народа, дето го има още като такъв и тук-таме гласовити колаборационисти от авангарда на либерализма. Всички до един позират усмихнати пред камера. И ние бяхме така на клетвата. Фотоси за спомен и за лайкваме, разбира се.
Реагирам по правилата на социалната мрежа. На депутати от ИТН - с усмихната емотиконка, на социални инфлуенсъри - сърце, на актьорите - с "грижа", а на Дарина Такова - с учудено личице. Мислех, че ще изчака кандидатурата и на градската десница. Не съм сигурен "Да, България" "да" ли е за това. Но и те не са сигурни още. Това е то демократичността. Уви, от комитета на Луна няма снимки. Не ги забелязват телескопите явно. Или са твърде потайни нейните революционни комити.
Сряда. Две хубави новини ме радват днес. Имаме нужда и от такива. Едната е за неувяхващата президентска потентност на Волен Сидеров, който се беше загубил някъде за известно време, ако сте забелязали. Другата новина е за пияния, дето участвал в собственото си търсене и в крайна сметка също се намерил. И в двата случая - браво на инициативния комитет по издирването. Иначе съм щастлив, че хората се намират, като изтрезнеят. Ние с вас и да пием, и да не пием - все загубени си оставаме.
Мечтата ми е и аз да открия себе си. Подкрепете ме в търсенето, обещавам да участвам в него. Що се отнася до Волен - това му е втора атака на върха. Предишната беше, ако помните, през 2006-та. Но може би не ви е останала в главата, той и преди 15 години изглеждаше по същия начин. Снимки на млад Волен Сидеров трудно се намират в мрежата. Освен една черно-бяла от не толкова артистичния му период. Ех, остаряхме си, значи. Колко видимо ние, по-невидимо - той.
Четвъртък. Правете сметка що за интелектуалец съм, щом се наложи да гугълвам кой е проф. Анастас Герджиков. И пак не се сетих. Но така е, като не следя изкъсо академичното и чиновническо развитие в СУ. То и в самия университет не си го следят твърде зорко, иначе нямаше да се изненадат, че си имат Петър Илиев. Но това няма да ме накара да не вярвам в науката. Че така се става антиваксър.
Като споменахме науката и по-точно медицината, отчитам колко е напреднала. Особено в областта на ринопластиката. Семейство Петканови възвестяват на социалната мрежа, че продължават промяната при много изгодни финансови условия. Чудесна млада двойка обединители на нацията. Сами са си инициативен комитет по издигането си. Така работи класическото инфлуенсърство. Още от Ангелкова насам, хората у нас извънредно се вълнуват от носове. Врем си ги в лицата постоянно. Но стара пазарна максима е, че подигравката е висша форма на реклама.
Искам да уверя Алекс и Дани, че и аз ги забелязах, но споко. Въпреки хирургическата интервенция, отношението ми към тях няма да се промени. И преди, и сега не ми пука за тях. Значи все пак съм интелектуалец май.
Петък. Проф. Герджиков потвърждава, че ще е кандидат за президент. Решението било на инициативен комитет. Сега оставало да се реши и кой влиза вътре. Иначе ректорът влиза с летящ старт. Борисов се е засилил зад него. Той дори да е пропуснал дузпа, пак му дават да я бие. Имал нужните качества, разправя Герджиков, да олицетворявал единството на нацията. Малко си е вирнал носа, имам чувството.
Алекс, Дани, не сте сами. И тук е играла естетичната политология. А може би е прав. Кой друг, освен професор по филология, е способен да обедини народ от професори и филолози. Уви, този е класически. Искам да кажа, че областта му са мъртвите езици, не знам как ще се разберем. Но човек трябва да е готов за нацията да смени офиса. Еx officio, както се казва. Нойзи ме разбра. На него разчитам да провери не ни ли заблуждава ректорът в някой свой труд. Надвечер научавам, че и Валери Симеонов ще играе за президент. Да не види нещо от Волен значи. Гледам подканящо към Краси Каракачанов. Попълни патриотичната тройка, войводо.
Събота. Нов ден - нов кандидат. От инициативата "Правосъдие за всеки" издигат съдия Лозан Панов. Дава вид на строг, но справедлив. Държи реч за независимата съдебна система. Не знаех, че президентът може да й влияе. Очевидно може. При това повече, отколкото председателят на Върховния касационен съд. А уж това била висшата съдебна инстанция в България. За по-простите обяснявам, че правосъдието не е да не се месиш в независимостта на системата, а да не даваш на лошите да се месят.
Ама тая работа не е за всеки, дори когато е за всеки. Хрумна ми идея. Искате ли да сформираме инициативен комитет и ние. И да издигнем Димитър Пенев. Обединител е, има харизма, представял ни е вече успешно пред света. А и никой няма да се изненада, ако не може да назове инициативния си комитет. Макар че "едни там, Гошо интелектуалчето и оня другия" важи за повечето комитети.
Само той засега ми изглежда като човек, чиито новогодишни речи ще са част от забавната програма на телевизиите, не като досега - пълна скука. Освен това ако каже "държавна глава", веднага ще придобие гражданственост лафът.
