Прочетох отново "Крадецът на праскови" на Емилиян Станев, опитвайки се да разбера защо и тази година темата на матурата бе извадена от морето с шаблони. И отговорът, който си дадох, не ми хареса.
Не знам дали има и други на същото мнение, но според мен с темата "Разум и чувства" към зрелостниците се отправя покана да изредят един конкретен поток от клишета с минимално лично отношение към произведението, за да получат добра оценка.
Ако вашите дванайсетокласници например са пропуснали да отбележат, че в "Крадецът на праскови" става дума за "войната, която руши човешките съдби" и за "забранената любов", точно в тази формулировка, няма причина да се надявате на високи точки от интерпретативното съчинение.
Защото българската литература в училище винаги се е оценявала така - по степента на зубрене на изтърканите фрази, пасивния преразказ и измъчените опити да се отгатне "какво е искал да каже авторът".
••• Коментар за часовете по литература четете тук:
Знам, че всичко от горенаписаното сте го чували и чели милиони пъти, но понеже нищо не се променя, колкото и да се влошава положението с критичното и аналитично мислене, се чувствам длъжна да го кажа отново.
От МОН така и не осъзнаха, че е налудничаво да очакваш от 18-годишни да придобият някакъв полубожествен усет и да уцелят какво са искали да кажат починалите автори за минали събития.
Няма съмнение, че Емилиян Станев ни намеква нещо в историята на Елисавета и Иво от "Крадецът на праскови", която се разиграва на фона на Първата световна война. Но да си играем на дешифриране на дълбоките му намерения е глупаво и безсмислено.
Няма да разберем със сигурност какво е искал да ни каже, защото произведението му не е кристална топка за контакт с отвъдното.
Както литературата не е ръководство за употреба на живота. Няма една-единствена истина, която чака да бъде налучкана.
••• Новата стратегия на МОН коментираме тук:
Четейки отново "Крадецът на праскови" виждам как творбата дава възможност на учениците да не се затварят в тесните рамки, а да развиват свободно своето мислене.
В творбата се разказва за безработна омъжена жена, която е в капана на собствения си брак. Съпругът ѝ е полковник с параноични наклонности, а любовникът ѝ е сръбски военнопленник с блага душа, но появил се в период, когато понятията "патриотизъм", "наши" и "чужди" са изострени до крайност.
Ако някой ви каже, че има едно вярно решение на тяхното уравнение, то значи има малък или никакъв житейски опит.
Разплитането на любовния триъгълник е сложно от морална и емоционална гледна точка. Надскача се обичайната битка между разума и чувствата, тежкият живот на жените от онова време и войната, която е избухнала и е дехуманизирала всичко по пътя си.
В "Крадецът на праскови" има повече храна за размисъл.
Лично на мен би ми било интересно да прочета какво откриват днешните младежи в ситуацията на Елисавета, Иво и суровия полковник Михаил. Но явно от МОН не изпитват същите аспирации.
Предпочитат да завъртят учениците в стария кръговрат, където те да напишат, че войната е нещо лошо, а героите са жертва на обстоятелствата, без никой да се поинтересува с какви впечатления са останали младите хора от тази история.
••• Какви са препоръките за исторически книги на историка Александър Стоянов вижте тук:
Писна ми българската литература да се натиква в една и съща кутийка от изчерпани обобщения, по които няма какво повече да се добави.
Не ми е приятно, че образованието ни продължава да третира учениците като недостойни да изразят собствена гледна точка, ако тя не съвпада с тона на одобрените критически студии отпреди половин век.
Безумно е да се оценява дали учениците са написали "правилната теза", вместо дали ясно са формулирали и аргументирали лична позиция.
Малко вероятно е някой от тях да направи велико литературно откритие в "Крадецът на праскови", но това не означава, че не може да споделя собствени мисли за прочетеното.
Българските произведения показват едновременно общочовешки теми и типично балкански проблеми, които всеки българин ще разпознае.
Именно затова учениците трябва да имат свободата да ги коментират като живи и свързани с днешния ден. Да откриват в тях себе си, да спорят с героите, да проследяват как тези качества са се развили днес.
Но това няма да се случи, щом някои гледат на българската литература като на свещена крава.
И докато МОН не стигне до тази проста истина, проверяващите на матурите ще четат едни и същи банални сентенции, борейки се да не заспят.
