Да риташ човек, вече приведен в безпомощно състояние на земята, не е редно, грозно е дори. Ако обаче носиш униформа, вече става отвратително. Все едно да плюеш на пагона - не само твоя, но и на всичките ти колеги.
Заслужава най-малкото късане на същия този пагон и посочване на вратата.
Прекомерното използване на сила от органите на реда - или накратко казано полицейското насилие - е проблем, който съществува, откакто в човешките общества се е появила нуждата някой да съблюдава за спазването на реда. Винаги го има риска палката погрешно да се възприеме за фалос в един акт на себедоказване и с нея да почнат да се избиват комплекси, а спомена за полицейската клетва да бъде заглушен от адреналина.
Агресията е в природата на мнозина, а за съжаление понякога тя получава щит и каска. Това обаче не означава, че трябва да остава ненаказана.
Същевременно полицейската агресия от неколцина представители на "органите на реда" не трябва да лепи петно върху останалите. Това, че едни сякаш имат за цел да бият и малтретират, не означава, че това е валидно за всичките им колеги. Същото е, като действията на петдесетина провокатори да бъдат приписани на няколко хиляди мирно протестиращи.
"Полицай" не значи задължително "враг", както "протестиращ" не означава задължително "лумпен", "платен" и пр.
Защото този, който днес е плюл по всички полицаи, утре ще пита къде са, когато протестиращи с други цели и идеи - различни от неговите - излязат на площада, за да искат своето.
Разковничето е в това колко илюзорно е разделението "протестиращи" и "полицаи". И от двете страни стоят хора, български граждани, които се трудят за насъщния. Всеки от тях след протеста ще се прибере при семейството си и - ако останалите не са присъствали - ще разкаже своята гледна точка за изминалия ден.
Нещо повече, възможно е протестиращи и полицаи дори да споделят общо недоволство. Разликата е, че едните имат възможността чрез протеста да изразят своето.
Другите са на работа и не могат - длъжни са да изпълняват служебните си задължения. Това включва съблюдаване дали се спазва редът на масови мероприятия - каквито са и протестите от последните дни.
Тук вече започват условностите. Кое нарушава реда често е въпрос на моментна преценка, а линиите за едната и другата страна се размиват, когато сред протестиращите се появи третата група - тази на провокаторите.
Може да са индивиди, които до вчера са драскали A.C.A.B. със спрейове по фасади на сгради, а днес са на протест просто да (си) търсят боя. А може и да са хора, изпратени там с цел протеста да придобие кървави краски - нещо, което спрямо светлината, в която го представяш, може да се използва от всяка заинтересована група за защита на една или друга политическа теза. Точно както се случва и със самите протести.
Ето защо без значение какви са исканията на протестиращи или контра-протестиращи, целта за всички тях трябва да бъде същата, като на полицаите, които са на място, за да си вършат работата - да се опази реда. Да няма кръв.
Каквито и проблеми да има България, кръвта по площадите няма да ги оправи. Колкото и мръсотия да има в политиката, кръвта по площадите няма да я измие.
А онези, които прибягват до насилие, трябва да понесат отговорността за това. Без значение дали става дума за хора, изпратени с такава цел, за носещи униформа, или просто за мазохистични ентусиасти.
На всички останали остава задачата да се пазят едни други, за да могат след протеста всички да се приберат здрави при семействата си. И макар да са били от двете страни, да разкажат, че срещу себе си са имали хора.
