Когато толкова години основното ти политическо послание е "Гласувайте за нас, защото не сме ГЕРБ", нормално е партията ти да е в лоша форма. А БСП определено е в лоша форма, видяхме го през уикенда.
И не, не става дума за вътрешното разделение, нито за факта, че Националният съвет на партията не може да понася лидера си (и обратното). БСП винаги е имала своите кръгове, крила, вътрешни групи, коалиции и алианси. Силните лица в партията открай време имат своите търкания - както идеологически, така и чисто междуличностни.
Проблемът в случая идва от това, че макар тези търкания и напрежение да ги има, те не водят до абсолютно нищо съществено, освен надцаквания по устав между различните играчи.
Ясно е, че състоянието при социалистите в момента е предизборно. Надпреварата за лидер на столетницата събира доста влияние и ще даде на победителя правото да застане начело на втората по сила партия в България. Само че вместо да усетим сблъсък на идеи и визии между различните кандидати, нещата се свеждат до критики на личностно ниво и плоски обвинения.
Това, което остана като информация след самия пленум, е борбата между вътрешната опозиция и лидера, изтеглената дата за гласуване на нов лидер и фактът, че социалистите ще си избират новия вожд пряко - заветната мечта на Нинова (и неин единствен шанс да бъде преизбрана на поста).
Иначе казано - нищо в посока на това да се печелят избиратели. Просто на БСП отдавна ѝ липсват дух и идея.
Да, това е проблем на българската политика по принцип. Това е и причината обаче днес да има толкова сериозна нужда от качествена опозиция у нас.
Последните години преминаха под знака на инфантилен политически дебат, недостиг на интересни и заслужаващи си идеи, както и липсата на ясна и цялостна визия за това как точно трябва да изглежда бъдещето на България. Двете най-големи политически партии се задоволяват с редовното си джафкане по актуалните теми от деня, използвайки идеологиите си на хартия единствено за вдъхновение за обиди към противника.
Макар в събота от БСП да говореха за това как е време да се върнат в амплоато си на истинска опозиция, по нищо не личи това да се случи. Напротив - сякаш най-голямата дилема за социалистите беше дали да проведат изборите си за нов лидер две седмици по-рано, или две седмици по-късно. Или как да насочат съпротивата си срещу ГЕРБ - очевидно любимото на лидера Нинова апостолско обикаляне в търсене на съюзници по градове и села срещу поредния вот на недоверие и използване на парламентарен контрол.
За да стигнем до момента, в който единствената що-годе конкретика на този пленум беше събрана в доклада на лидерката Нинова за икономическите мерки, които трябва да предприеме България за излизане от кризата. Който обаче беше дружно бламиран от Националния съвет на партията.
Разбира се, две седмици по-рано Нинова вече беше обявила мерките като официално предложение, без да изчака решението на партията, което едва ли се е харесало на нейните съпартийци.
Колкото до самите идеи вътре - помощи за безработни, помощи за дребните земеделци, намаляване на ДДС на лекарствата и храните и вдигане на бюджетите на общините, така и не се видя някаква ясна защита за тях - осъществими ли са тези мерки, до какво биха довели, какви ефекти ще имат върху цялостната икономика...
Дори след бламирането на този проект с идеи, които така или иначе не биха минали в парламента, внесени от БСП, самата Нинова излезе и каза, че е взела това, за което е дошла на пленума - прекия избор на нов лидер.
Един вид, въпросните мерки за излизане от кризата са били просто колкото да има малко пиар за пред хората. Едно любопитно предложение, което да мине и да си замине в канала на информационния поток, докато текат по-важните сблъсъци между лидер и вътрешна опозиция.
Колкото и да не им се вярва на ръководството на социалистите, за политиката, освен всичко друго се изисква да имаш и смислени идеи, които да представиш на електората си. Нещо повече от простото "Гласувайте за нас, за да не спечелят те".
Ако продължава по същия начин, БСП все повече и повече ще трябва да разчита на гласовете на твърдия си електорат и на онези, които действително мразят ГЕРБ достатъчно много, че да дадат гласа си за основния им конкурент. Това обаче не може да се нарече алтернатива, поне не и истинска.
А такава на политическата сцена у нас е нужна - да даде баланс, да даде нови пътища, ако ще и само да хвърли достатъчно голям камък във все по-голямото блато на българската политика.
