"Това безумие да спре", призова преди няколко дни зам.-шефът на Синдикалната федерация на служителите в МВР Генади Тенев пред Nova, малко след като доста негови колеги от Бургас се оказаха с положителни тестове за наркотици.
Полицаите, или поне синдикатът им, нямат нищо против да бъдат тествани за алкохол и наркотици - нещо, което беше въведено след няколко случая на пияни или дрогирани служители на системата.
Проблемът им са самите тестове, които, според Тенев, през годините са доказали неефективността си по отношение на шофьори, дали положителни проби за наркотици.
Служителите на МВР подлежат на същите тестове, които самите те прилагат от години и на шофьорите, които проверяват. Те са два вида и са на подобен принцип - със слюнка.
Отчитат както "класически" наркотици като кокаин и канабис, така и амфетамини и доста опиати, включително и т.нар. бензодиазепини - голяма група психоактивни вещества, които се съдържат в масово приемани и предписвани успокоителни лекарства като диазепам, лексотан, ксанакс, рохипнол и т.н.
Тези вещества са класифицирани като наркотични и са такива - имат отпускащ ефект, създават зависимост и не на последно място - могат да повлияят способността за шофиране и работа с машини и то в значителна степен.
Тестовете на МВР обаче са доста чувствителни и "улавят" приема на тези лекарства, още повече, че разлика от алкохола, при наркотиците няма законово разрешена доза.
Така стотици шофьори, а вече и полицаи, се сблъскват с огромен проблем - ако са пили предписано от лекар успокоително, и то доста часове преди са седнат зад волана, могат да се окажат под ударите на закона.
Случват се и фалшиво положителни тестове, включително и след прием на енергийни напитки.
Такива шофьори могат да бъдат задържани, да им вземат книжката и да им свалят регистрационните табели на автомобила. Дори и да дадат кръвна проба, която да докаже, че не са дрогирани, резултатът излиза след месеци заради липса на достатъчно лаборатории у нас.
През тези месеци могат да загубят работата си, ако е свързана с шофиране, или най-малкото да търпят морални щети от това, че са разкарвани с белезници или дори арестувани.
От друга страна, бензодиазепините и опиатите са наркотици и всеки би могъл да ги приема единствено и само с цел да се надруса. Изключването им от тестовете би отворило широка врата, през която едва ли искаме да преминаваме.
А сега от тестовете се опариха и полицаите, които при подобни положителни тестове се отстраняват временно от работа и изживяват доста кошмарни седмици и месеци до резултатите от кръвните проби.
Да кажем ехидно: "А вие къде бяхте през всичките тези години, в които участвахте в "безумието" и правехте полевите тестове?" е изкушаващо злорадо, но не и продуктивно.
Полицаите са физическите изпълнители на тестовете, но нито те ги поръчват, нито пишат законодателството или въвеждат правилата, според които проверката за наркотици е параграф 22.
Можели са да надигнат глас в защита на гражданите, вместо да участват в безумието - факт. От друга страна, работата на синдиката на служителите на МВР е да се грижи за правата и условията на труд на членовете си, а не на всички граждани.
Освен това самите полицаи не твърдят, че искат тестването в тази си форма да спре само за тях, а за всички.
Така че - по-добре късно, отколкото никога. Това, че има проблем с тестовете не значи, че няма проблем с безнаказаността на същите тези полицаи, чиито колеги си позволяват да карат на 3 ракии или на амфетамини.
И съответно решаването на проблема с тестовете би помогнало за решаване на проблема и с безнаказаността.
Това обаче изобщо не е лесно и по цял свят няма наложен златен стандарт.
На места за наркотичните вещества има допустими дози, както е с алкохола, на други е напълно забранено, дори да става дума за един лексотан. Няма дори достатъчно проучвания до каква степен успокоителните са причина за катастрофи и обратното - дали един шофьор не е по-опасен, ако не се наспи или не си пие успокоителното.
Но поне беше крайно време МВР и законодателят да спрат да се правят, че въпросът не съществува, а стотици хора да опират до съда, за да решат вече създаден ненужно проблем.
Да се надяваме, че след като полицията лично пострада от Параграф 22, в който се върти от години гражданите, поне ще опита да потърси евентуални решения.
Дали ще ги намери е съвсем друг въпрос.
