Нямаше как да не се случи. Когато на едно място събереш двама души с огромно его и нетърпимост към чуждото мнение, те рано или късно ще влязат в спор.
Ако пренесем това на по-високо, да речем държавно ниво, и двамата се окажат президентът на най-голямата икономика в света срещу най-богатия човек на планетата, то тогава ситуацията може да придобие глобални размери.
Да, двете ходещи карикатури Доналд Тръмп и Илон Мъск със сигурност ще станат обект на присмех заради абсурдната вербална война, която започнаха помежду си и която вероятно тепърва ще ескалира.
Инфантилно-елементарното им поведение и комуникация е на толкова ниско ниво, че почти се доближава до нивото на дебат в парламента между "Възраждане" и ПП-ДБ. Липсва само някой да влезе в ролята на развилнял се Цончо Ганев с... да го наречем пяна на устата.
Колкото и забавно да е шоуто, което гледаме между Мъск и Тръмп, двама от най-влиятелните мъже на планетата, в крайна сметка то далеч повече напомня на трагедия. Но пък тази романтична история беше обречена да завърши така.
••• Вижте тук по-подробно какви неща си наговориха двамата през последните дни:
Със сигурност съюзът, който скрепиха миналата година, е изглеждал особено обещаващ за голяма част от последователите им в консервативните среди.
Изпълнителният директор на Tesla и SpaceX помогна на президента да спечели изборите като финансира кампанията му и превърна социалната мрежа X в личен блог за промотиране на идеите и мненията си.
В случая те съвпадаха с тези на Тръмп и всичко беше наред. В замяна Мъск получи контрол върху собствен департамент в рамките на федералната администрация и пряк достъп до Белия дом заедно с директни и индиректни лостове за влияние върху определянето на политики.
Още през януари казус покрай визите за висококвалифицирани имигранти доведе до пропуквания в съюза, тъй като критиките на Мъск тогава разгневиха антиимигрантски настроените привърженици на Тръмп от MAGA движението.
Президентът остана неутрален в случая, докато в крайна сметка не се появи първият голям и окончателен повод за разрив под формата на проектозакона за мащабни данъчни облекчения, който Мъск нарече "отвратителна абоминация".
Защо и как този човек реши да се занимава с политика, можем само да гадаем. Може в лицето на Тръмп да е видял удобен път за достъп до повече власт. А може чисто и просто да е самозабравил се милиардер.
Към това се прибавят странностите в характера му, непостоянството на мненията му и склонността да преследва фикс-идеи с абсурдна хиперактивност. Неведнъж сам е говорил, че е със синдром на Аспергер, който със сигурност има отношение към поведението му.
Ако пък вярваме на различните информации от медии, че Мъск злоупотребява с наркотици и лекарства, то това би означавало още едно екстра ниво на непредсказуемост и френетичност.
Въпреки всичко, той без съмнение си остава технологичен и бизнес иноватор, визионер и човек, който съчетава в себе си много сериозен интелект и почти неограничени финансови възможности.
Проблемът е, че с влизането си в политиката реши да заложи на абсолютно безскрупулен тип като Доналд Тръмп - откровен лъжец, измамник и арогантен до абсолютна наглост невежа, при когото ефектът на Дънинг-Крюгер бие в тавана. Не търпи около себе си хора с различно от неговото мнение или изобщо мислещи хора.
Той е възможно най-лошото олицетворение на думата капиталист, който пренася в политиката начина си на правене на бизнес. Няма конкретен план или дългосрочна визия, а единствено и само хаотично и непредсказуемо скачане от една възможност за печалба към друга.
••• А до съвсем скоро двамата имаха толкова много общи интереси...
Всичко се разбира под формата на сделки и транзакции. Ако не може да договори добри условия, тогава залага на силата и няма да се поколебае да използва принуда и рекет, без значение дали срещу приятел, враг или най-големия донор на кандидат-президентската му кампания.
Всъщност именно заради такива като него са се появили утопични "абоминации" като комунизма, както вероятно би се изразил Мъск.
Двамата нямаше как да бъдат дълго време съюзници, защото всеки от тях е свикнал да налага своето мнение и съответно разбирателството им можеше да продължи до първия момент, в който интересите им се разделят.
Този момент явно дойде и на доста по-неопитният в политиката Мъск вероятно ще му се наложи по трудния начин да разбере колко различни са бизнесът и политиката.
Няма място и за двамата във Вашингтон, а президентът е с предимството на цялата американска държавна и политическа машина зад гърба си.
