Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Нищо хубаво не чака общество, издържано от чистачи по улиците

Или защо се налага да плащаме прегледите на бременните ромки без здравни вноски Снимка: iStock
Или защо се налага да плащаме прегледите на бременните ромки без здравни вноски

Следва или не следва цялото общество да плаща за проследяването на бременността на жени, които не си плащат здравните осигуровки? Това е последната форма, която нескончаемият у нас дебат "докога ще издържаме определени малцинствени групи" придоби в последните дни.

По идея на неправителствени организации шефът на здравната комисия в парламента Антон Тонев от "Продължаваме промяната" се ангажира медицинският пакет с осигурени от здравната каса прегледи по време на бременността да е еднакъв за всички бременни, независимо дали имат здравни вноски, или не.

В момента, по норматив, изрядните към НАП бъдещи майки имат право на 12 прегледа по линия на НЗОК. За неосигурените отдавна е направено изключение - те имат право на раждане по линия на касата (което иначе би трябвало да си платят - б.а.), на един преглед и базови изследвания, отново поети от НЗОК.

Идеята е тепърва те да имат достъп до същите услуги, до каквито имат и здравно осигурените.

От друга неправителствена пациентска организация - "Заедно с теб" - реагираха моментално и припомниха, че подобна стъпка руши и без това безкрайно компрометирания здравноосигурителен модел, защото колкото повече групи се изключват от него и получават права, без да плащат, толкова повече се демотивират акуратните платци.

Естествено, от евентуалното ново изключение ще се възползват предимно жени от ромски произход.

Данните на сдружение "Ларго", което е сред защитниците на равните права на бременните, показват, че от около 100 000 неосигурени жени във фертилна възраст у нас, 60 на сто са от това малцинство.

От останалите 40% част също са толкова бедни, че очевидно евентуалните им бъдещи деца трудно биха имали възможност за равен старт. Друга част обаче просто не желаят да се осигуряват и то не защото имат финансови проблеми.

Да оставим настрани факта, че така нареченият здравен модел в България отдавна е някакъв самороден тюрлю-гювеч, от който единствените доволни са шепа собственици на нови, лъскави болници.

По принцип осигурителните модели, какъвто се води нашият по закон, са солидарни - плащат всички, ползват тези, които имат нужда. Това почти априори ги прави несправедливи - защото тези, които плащат, и тези, които ползват, често са съвсем различни групи.

И защото както уж всички плащат, така огромни групи са осигурени от държавата с минимални суми. А най-дразнещо е това, че бюджетът покрива вноските на администрацията. И от солидарен, моделът е станал полубюджетен, който се крепи на 3 милиона работещи, които плащат и вноски, и данъци за останалите.

За капак в здравната система властват лош контрол, лоша организация и вечната корупция. Затова и чинно осигурените бременни далеч не получават безплатно всички грижи, които са необходими за износването или раждането на дете.

Обещание, че на яслата ще бъдат включени и неосигурените жени от ромски произход, неминуемо ще събуди първосигнални реакции у много хора. 

Има причини хората да се дразнят - много често представители на това малцинство се издържат с държавни помощи, детски и пенсии, а твърде малко от тях се реализират на пазара на труда отвъд заетост в областта на строителството и чистотата. 

Именно този модел на заетост и зависимост от помощи е един от многото фактори, които пречат на и без това куцащата интеграция. Първосигналното мислене също. Не че интеграцията е лесна - никъде по света почти никой не е успял да приобщи адекватно тази затворена общност и да разбие специфичните ѝ културни модели.

Но има и една друга съвсем елементарна логика - ако всички ние не платим още няколко прегледа и пренатални грижи на неосигурените, просто ще се родят повече деца с увреждания или усложнения, които е можело да бъдат предотвратени с грижи по време на бременността.

Последващите грижи са далеч по-скъпи - и като болнично лечение, и като бюджетна тежест под формата на нови помощи. 

Ако им спрем помощите - популистка мечта номер едно, ще се постигне единствено скок в битовата престъпност, напрежение и недоволство. 

И ако продължим с тази логика - очакванията са през 2050 г. ромите да са около една пета от населението на България, при това, предвид по-високата раждаемост сред тях, те ще съставляват още по-сериозен процент от хората в трудоспособна възраст.

Или с други думи - сериозен процент от хората, които ще трябва да издържат цялото общество. А общество, издържано от чистачки по улиците, няма особено добри перспективи.

Да, интеграцията е труден и дори почти невъзможен процес. Той обаче започва от проследяването на бременността, през раждането, педиатричните грижи. 

Едва върху тази база вече можем да мислим и за другите му аспекти, които изискват решение - образование, контрол над престъпността, вдигане на онези политически чадъри, разчитащи на ромския вот по избори, и т.н. 

Нито едно гето няма да се изчисти и да се социализира в държавата, ако бъде напълнено с деца с увреждания. Още повече когато техният нормален живот е могъл да бъде спасен с адекватен медицински преглед. 

Затова и първосигналните реакции, умело използвани с популистки цели, не помагат. Те просто допринасят за това парите, които не даваме днес, да доведат до общо по-бедно утре.

   

Най-четените