България подходи към пожарите традиционно - с пълен хаос.
Докато смели до себеотрицание пожарникари и доброволци бяха на терен, други се заеха да правят това, което правят най-добре - да кършат ръце, да нищят конспирации и да обвиняват точно тези, които нямат никаква вина за положението ни: Европейския съюз и НАТО.
Трети се отдадоха на две наглед противоположни практики - религиозни и суеверни.
Иначе казано, патриарх Даниил отслужи молебен за дъжд, точно когато всички прогнози сочеха, че ще завали, а във Воден и още няколко села беше раздаден курбан, точно когато огънят поутихна.
Молитвите и езическите ритуали, отново по стара българска традиция, се отричат само наглед, а всъщност правят едно и също - замазват положението, изместват фокуса от реалния проблем и грам не помагат в напечената във всяко едно отношение ситуация.
Летата ще стават все по-горещи и никоя молитва няма да промени това. А ние сме все така неподготвени и все така тънем в блажената илюзия, че около нас се случва някакъв необичаен катаклизъм, който ей сега ще отмине и ще остане само кошмарен спомен.
Светът преживява най-топлото си лято, откакто се измерват температурите, но България освен в хаос е потънала и в отрицание.
Позоваваме се на народните поверия, които наричат този период от лятото "Горещници", и си затваряме широко очите за факта, че едно време Горещниците са продължавали три дни, а не три седмици.
Или директно обвиняваме злия HAARP, нищо, че последният е за изучаване на йоносферата. Питаме къде са НАТО и ЕС, но къде ни е здравият разум никой не пита. Докато всичко около нас крещи, че пъкълът от лято 2024 ще се превръща от изключение в правило.
В страната ни предпоставките са налице.
Тук е масовата безотговорност, която не признава табелите "Моля, не палете огън!", не мисли, преди да си захвърли фаса през прозореца и дори е в състояние да запали огън и да вари компоти насред най-топлото и сухо време.
Налична е и липсата на всякаква организация, заради което даже и печалното BG ALERT с неговото "test test" не сработи.
А на шепа смели пожарникари и доброволци можем да разчитаме само до време, след което и те ще вдигнат ръце.
Затова тази година като нищо може да се окаже преломна - в нея или ще усетим, че климатичните промени са факт и ще започнем да се нагаждаме към тях активно, или тотално ще се оставим на самотека на съдбата.
Или ще създадем организация за реакция при бедствия и ще я следваме дисциплинирано и неотлъчно, или ще трябва да си търсим все нови и нови оправдания кой откъде ни е "спуснал" пожарите, че да ни мъчи.
Среден вариант няма. А огънят, както и нивата, не ще молитва...
