Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

От възраждане, та на възход

"От трън, та на глог" по националистически с президентски привкус Снимка: БГНЕС
"От трън, та на глог" по националистически с президентски привкус

Не е трудно докато четеш статуса на Стефан Янев, в която обявява новата си партия "Български възход", вместо неговия глас в главата си да чуеш този на президента Румен Радев.

До един момент статусът звучи именно като изпълнените с песимизъм новогодишни речи на държавния глава.

Демографска катастрофа - има я; "неефективно" образование и "недостъпно" здравеопазване - също не липсват; корупция - накъде без нея; липса на доверие в институциите и партиите - ама разбира се, нали за това сме се събрали?

След като явните държавни несгоди са изброени, следва обичайната рецепта за лекуването им - "нова перспектива", "нов модел", "ново начало", "време е да се събудим!", поръсена с приказки за родината, хилядолетната история и заявки за "възход". Грабвай обущата, народе, и към урните!

Нищо необичайно - за да привлечеш бързо и лесно избиратели, първо трябва да затвърдиш убеждението им колко зле живеят, а след това да им обещаеш нещо по-хубаво, пък било и то с общозвучащи приказки. Най-лесно става с националистки фрази, каквито чуваме все по-често от Янев от "развода" с кабинета "Петков" насам. Седмици, изпълнени за него сякаш с повече интервюта отколкото за половин година като премиер.

Откакто Волен Сидеров преди почти две десетилетия откри и с АТАКА разтвори широко националистическата ниша в родната политика, от подобни тези и позиции се възползваха редица политически сили - от същата АТАКА, през ВМРО, НФСБ, донякъде "Воля", а отскоро и "Възраждане". С "националния консерватизъм", който по думите на Янев пред в. "Труд" е залегнал в основите на "Български възход", можем да предположим, че и тази партия ще опита да направи същото.

Но когато те мързи да мислиш идеология и искаш да яхнеш моментните недоволства на електората, най-лесно е да говориш за "връщане към изконните традиционни ценности", "национална идентичност" и "държавата като фундамент". Bulgaria first! Make Bulgaria great again! Или "Болгария на первом месте" и "Сделать Болгарию снова великой!", ако на потенциалните избиратели им е по-благозвучно.

За толкова други политически сили подобни послания изкарваха по 8-10 процента и някой друг мандат през годините, та тук ли няма?

В патриотизма сам по себе си няма нищо лошо, дори когато е само на маса. Лошо става, когато той се превърне в кукичка за гласоподаватели, които подкрепят някого, само защото е повторил на глас шумното им убеждение, че България е велика. А какво ще свърши после... Скорошната ни политическа история пази доста категорични примери (гореизобрените), всеки може да си ги припомни.

И като казахме повтаряне на неща, в които избиратели вече вярват, за втори път в рамките на две години върху реториката на президента се качва нов политическа сила с амбиции за влизане в парламента.

Призивите на Радев за промяна и нови лица в политиката миналата година доведоха до "Продължаваме промяната" и нейните сравнително млади лица. След като те се оказаха твърде своенравни - и може би твърде прозападно ориентирани - за президентския вкус, сега "Български възход" на Янев стъпва на друга част от изказванията на президента, за да предостави проект, насочен към по-консервативните избиратели и онези, гледащи с умиление на Изток.

Все пак в думите на Янев ехтят не само предишни изказвания на Радев, но и най-скорошните му критики към кабинета, особено по отношение на войната с Украйна и отношенията на страната с Русия.

С очите си виждаме поредното проявление на това как нови партии у нас се създават не на идеологическа основа, а с цел да се възползват от недоволството към настоящите управляващи, което в сложната геополитическа и икономическа ситуация се трупа с още по-бърз темпове.

По принцип опозицията би трябвало да се възползва от това недоволство, но в днешно време не успява, защото и тя винаги носи багажа на участие в предходни правителства/парламенти.

Така умората от ГЕРБ помогна не на БСП, а първо на "Има такъв народ", след това на "Продължаваме промяната". "Възраждане" се възползва от недалновидността на политическите сили, за да успее от третия път да се вмъкне в парламента. Тъй като нацоналистическата реторика не ѝ беше достатъчна, на помощ дойде възползването от недоволството от мерките срещу пандемията и последствията от некадърната ваксинационна кампания.

Сега "Български възход" ще се опита да се качи на друг влак - този на разочарованите от работата на четворната коалиция, от инфлацията и позициите на "Продължаваме промяната" по отношение войната в Украйна. Ще търси гласовете на онези, които живеят с илюзиите за "неутралитет" и за топли отношения с Русия.

Това вероятно ще даде резултат от няколко процента, може би дори достатъчни за влизане в парламента при едни предсрочни избори. И, както личи през последната година, този парламент вероятно ще е още по-шарен, а управленските конфигурации в него - още по-сложни.

Янев, подобно на "Възраждане", също твърди, че е време за предсрочни избори. Като военен очевидно знае, че желязото се кове, докато е горещо. Въпросът е дали за тези две политически сили ще се намерят достатъчно хем националистически, хем проруски (оксиморон?) настроени гласоподаватели, които да ги превърнат във фактор в един следващ парламент.

Да не стане накрая така, че както "Възраждане" измести останките от патриотичните коалиции между АТАКА, ВМРО и НФСБ, така "Български възход" да измести нея.

Нищо чудно някой ден Кубрат Пулев и неговата теоретична и отложена "Велика България" също да влязат в българския политически живот и да нокаутират и възрожденци, и възходци. Защото нека бъдем реалисти - докато дойде време да видим и подобна партия, горните две вече също ще са натрупали недоволство и ще е ред на следващия радетел за изконните български ценности да ги избута в забвение.

   

Най-четените