100 лева - толкова струва да излъжеш КАТ, че си преминал успешно психотеста по думите на Владимир Тодоров, председател на Българската асоциация на пострадалите от катастрофи. Ако въобще ти се наложи да преминаваш през психотест всъщност, такъв за леки коли, мотори и мотопеди не се изисква.
Тодоров пред bTV посочва и друг тревожен факт - Пътна полиция няма информация за пациентите, които се водят на отчет в българските психодиспансери. С други думи, КАТ допуска нестабилни психически хора да сядат зад волана и на теория документите на тези водачи са напълно изрядни.
Колко е опасна подобна практика се убедиха на живо жителите на един варненски квартал в началото на юни, когато видимо неадекватен водач сяда зад волана и въпреки всички опити да бъде спрян, удря седем автомобила и една пешеходка.
Този път за щастие няма смъртни случаи. Този път...
За пореден път като че ли трябва да чакаме да стане нещо фатално, за да потърсим проблеми и пробойни в системата.
Шофьорът от Варна има зад гърба си 20 акта и 10 фиша за глоби. Лежал е в психиатрия, но въпреки това през 2016 г. успешно възстановява контролните си точки в талона и така, поне на документи, той е напълно правоспособен шофьор.
Подобен тип новини се посрещат от мнозина с леко неудобно подсмихване. Това тях не ги засяга, те са "нормални". "Лудите, лудите... тях ще ги мислим друг път", почти по Вазов си казват някои и махват пренебрежително с ръка. Че проблемът не е в "лудите" - не е необходимо да уточняваме, защото отношението към тях в България често е нечовешко.
Само че психотест може да бъде наложен, само ако водачът на лекия автомобил се е доказал като "агресивен на пътя". В останалите случаи притеснителното поведение минава спокойно под радара.
Е, почти спокойно - докато не се случи инцидент като този във Варна и не се замислим с кого се разминаваме всеки ден по пътищата. Тогава се вглеждаме по-внимателно в настоящата ситуация и изводите никак не ни харесват. В България психичното здраве се подценява като второстепенен фактор и правомощието за шофиране не прави изключение.
За да вземеш книжка е най-важно зрението и слухът ти да са изрядни. Дали и с психиката ти е така - никой не се интересува.
Само че на пътя последното никак не е маловажно, напротив. Дори и свада с половинката или проблеми в офиса могат да те накарат да натиснеш педала на газта по-яростно от необходимото.
Минута разсейване или замисляне за определен проблем може да ви дели от фатален инцидент, защото не внимавате за пътя и сте изгубили контрол над автомобила. Шофирането не е и няма как да бъде напълно машинална дейност, колкото и от КАТ да го приемат за такава.
Психичните проблеми от своя страна увеличават като лупа даже наглед незначителни за околните подробности. Затова е и крайно опасно и безотговорно да не се следи кой получава правото да кара, независимо дали става въпрос за тежкотоварни камиони и превозни средства от градския транспорт, или за леки коли и мотопеди.
Системата на КАТ обаче остава "сляпа" за хората, които са освидетелствани, и по тази причина реагира постфактум - когато катастрофата вече е налице. На водачите продължава да се спестяват "неудобството" и "губенето на време" в разговори с психолози и в натискане на цветни бутони за рефлекси, а ако на някого все пак му се наложи - винаги има план Б срещу съответната сума.
Затягането на контрола в тази насока обаче трябва да се случи възможно най-скоро и поне този път да изпревари събитията.
Въвеждането на задължителни психотестове за всички категории превозни средства не трябва повече да се приема като излишна заплаха и на него да се гледа като на неволно изтървана мръсна дума.
То се доказва като все по-наложително и крайно необходимо, а още по-важното е при въвеждането му да не се смята за поредната формалност, която ще бъде прескочена срещу определена сума. В противен случай следващия път напълно невинни шофьори и пешеходци може да пострадат още по-сериозно, а чуденето къде сме сбъркали ще бъде напълно излишно и, уви, фатално закъсняло.
