"Хиляди -
маса -
народ"
Ако се съди по изказванията на ресторантьорския бранш в България, готви се именно такъв мащабен, всепоглъщащ протест. За "вековната злоба на роба" не можем да говорим, най-малкото защото заведенията са затворени едва от два месеца, докато колегите им редица европейски държави не са посрещали посетители от пролетта на 2020 г.
Това не попречи на бизнеса да заплаши с "Италиански модел", макар че на Ботуша неподчинение изразиха съвсем малко ресторанти, които бяха затворени и солено глобени буквално след няколко часа.
Междувременно Рим и Ломбардия обмислят пълна забрана на доставките на храна по домовете, за да се минимизира още повече рискът от заразяване.
С други думи, ако ресторантьорите държат да минем към "Италиански модел", нека пак помислят дали искат да го изпълнят докрай.
Всъщност доц. Ангел Кунчев обобщи съвсем точно ситуацията - няма проблем ресторантите да отворят, но при определени мерки.
Браншът обаче изпитва силна непоносимост към думата "мерки" и още по-силна - към претворяването на тази дума в реалността. Отсега е ясно, че заведенията ще настояват за компромиси като за наши хора, а преговорите плавно ще преминат в пазарлъци и тарикатлък на дребно.
Помним как при разхлабването на мерките през пролетта на миналата година беше издействано по-малко отстояние между масите, а персоналът масово беше снабден с пластмасови шлемове със съмнително ниво на предпазване, вместо с качествени маски.
На този фон като ярко изключение изпъкнаха някои съвестни ресторантьори, които спазиха препоръките на здравните власти, разредиха масите, оборудваха сервитьорите си с надеждни предпазни средства и се виждаше как същите тези сервитьори съвестно почистваха след всеки посетител.
Други обаче така и не осъзнаха, че колкото повече се противят на мерките, толкова по-дълго салоните им ще останат призрачно празни.
Да заработи отново е цел номер едно на всеки пострадал от пандемията бизнес. Но ако този бизнес продължава да се държи така, сякаш пандемия всъщност не съществува и всичко може да е "както преди", функционирането му остава силно под въпрос.
За дистанция, дезинфекция и дисциплина - тези три така необходими Д-та на борбата със заразата - ресторантьорите не само не говорят, те ги смятат за неудобства, които оскъпяват работата. Предполагаме и че масите отново няма да са на необходимото отстояние, защото не е изгодно да се работи на 50 процента капацитет, пък персоналът няма да е с маски, "защото пречат".
Всъщност в близките месеци най-добрата реклама за един ресторант няма да е бунтарският дух и неразумен порив, с който е отворил врати. Най-добрата реклама ще е от уста на уста и ще идва от клиенти, които са се почувствали в безопасна среда, почувствали са, че са на място, погрижило се за здравето им доколкото е възможно.
Здравето, драги ми ресторантьорски бранш, е именно това, с което вие искате да направите компромис, но пък ние никак не сме съгласни с вашите намерения.
Затова преди да обявите намеренията си за гръмки протести под претекст, че си искате свободата и бизнеса, припомнете си, че свобода не е равносилно на слободия и бизнесът не е нещо, което трябва да се случва на всяка цена, даже и на цената на човешки животи.
