Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Затварянето е нужно! Но след него?

Не трябва да изпадаме в "Параграф 22", при който да избираме между здравето и икономиката Снимка: БГНЕС
Не трябва да изпадаме в "Параграф 22", при който да избираме между здравето и икономиката

С оплаквания, без оплаквания, влизане в блокада е нужен ход, за да се ограничи пандемията от коронавируса.

Очевидно е, че мерките досега не действат, а допълнително забавяне само ще влоши още нещата. 

Когато имаш препълнени болници на много места в страната, а хора умират пред болничните заведения, просто защото няма капацитет да им се предостави помощ, знаеш, че ножът е стигнал вече до кокала и е време за по-крути мерки. От здравна гледна точка това е правилно.

Въпросът е, че здравната гледна точка не е единствената. След затварянето от пролетта много бизнеси фалираха, а редица други така изтощиха ресурсите си, че да са изправени сега пред същата угроза.

Макар по темата за COVID-19 да говорим за баровете и заведенията предимно в негативна светлина, истината е, че това са сред най-тежко засегнатите бизнеси, а в тях са наети стотици хиляди души - все хора, които сега е много възможно да останат без доходи за неясен период от време.

Икономическата гледна точка по въпроса с коронавируса е също толкова апокалиптична, колкото и здравната. На едното място обаче говорим за фалиращи фирми, а на другото - за изнемогващи болници и медици.

Втори локдаун, колкото и кратък да е, ще е жесток удар, който като домино ще засегне всички - загуба на работни места, намаляване на доходите, свиване на самата икономика... Редица икономисти вече чертаят мрачни сценарии за това колко опустошителен ефект може да имат здравните мерки върху бизнеса.

Въпреки това затварянето продължава да е необходимо. Ако оставим нещата на самотек, икономиката пак ще понесе удар, този път от прекомерно многото разболели се и, за нещастие, починали служители.

А когато говорим за "човешки капитал" в бизнеса, никога не се има предвид просто да заменими стоки и суровини. Това са човешки животи, които, поне според днешните стандарти за демокрация, са по-скъпи и ценни от всичко останало.

Нима така обаче не изпадаме в един затворен кръг, в "Параграф 22", при който два задължителни елемента се изключват един друг? Ако държавата не се намеси, това ще е така.

Ясно е, че държавната помощ за бизнеса не може да бъде безкрайна, нито да спаси всички компании в нужда. И все пак тя ще е решаващият фактор, който да определи каква част от фирмите ще си заминат.

От туристическия бранш и от този на ресторантьорите и баровете искат много по-сериозни заявки за помощ от правителството, отколкото има сега - покриване на по-висок дял от заплатите, по-широк достъп до правителствените програми за помощ и т.н.

За някои тези искания може да звучат прекалено и дори като проява на алчност, но реалността в случая е наистина мрачна. Бизнесите в тези сектори първи падат при подобни кризисни ситуации, а в сегашната огромни дялове от съществуващите в момента фирми направо няма да оцелеят.

Поне не и без сериозна помощ от правителството. Ако този сценарий се случи и се стигне до масови фалити, самата държава ще започне да губи от данъците, които няма да се върнат в хазната през следващата година.

И тук идва по-сложният момент - Държавният бюджет за 2021 г. Ще може ли да издържи той в сегашния си вид на фона на тази влошаваща се криза? 

Редица експерти се изредиха да коментират, че Бюджет 2021 е твърде оптимистичен и не предвижда ясна стратегия за действие при една по-тежка пандемична обстановка, в която бизнеси се срутват, а приходите от данъците се свиват сериозно.

Оптимизмът по принцип е нещо хубаво, стига от него да не зависи цялата икономика на страната. Сега имаме нужда от здравословна доза реализъм и варианти за действия дори и при по-мрачни развои на събитията. Ако ще и това да означава увеличение на държавния дълг.

Грешка беше, че лятото остана пропиляно от гледна точка на това да се затегне здравната система. Тази грешка обаче вече е допусната и няма как да се случи връщане назад. Това, което остава, е като държава да съберем всички останали сили и да ги вкараме в действие. А там, където има нужда, да се подсигурят нещата - дали с европейски пари, дали със заеми.

Някой тук би казал, че по този начин обричаме децата си и внуците си да плащат. Да, но какво би им останало иначе?

Една що-годе запазена от ударите на кризата икономика може да заработи с времето взетия дълг, дори и това да отнеме години. Една среда с толкова сгромолясали се фирми доста по-трудно ще успее да постигне необходимото стабилизиране, за да се върнем възможно най-бързо към нормалното.

Кризата дойде и никой не е казал, че ще се измъкнем от нея лесно. Или че самото измъкване ще е приятно. Напротив - то ще изисква здрава работа и "много кръв, пот и сълзи". Но ако не се приложи умно управление на всички тези усилия, те със сигурност ще са напразни.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените