"Ние с партиите на статуквото - ГЕРБ, БСП и ДПС, няма да работим."
Думите на Филип Станев, един от шефовете в партията на Слави Трифонов "Има такъв народ" отекват ясно в публичното пространство като опит да пресекат всякакви следващи спекулации по темата.
И предишният път ИТН се разграничи от тези три партии, a ситуацията изглежда не се е променила на старта на новата предизборна кампания. Честно казано щеше да е изненада, ако се беше.
Тази седмица "Има такъв народ" и нейният лидер бяха в центъра на една от водещите теми - новината, че Слави Трифонов няма да присъства в листите на формацията за предсрочните избори.
Това му решение предизвика вълна от коментари за поемането на отговорност в политиката и дали този ход говори за "вдигане на ръце" от проблемите, или напротив - показва сериозна мисъл от страна на новия политически лидер.
Въпросът е наистина спорен. От една страна, без името на Трифонов зад "Има такъв народ" колко депутати би успяла да вкара партията? От друга обаче, той бяга от депутатските листи и от активната роля на политик, който да се изказва по важни въпроси, да представя политики и да дава мнения за това накъде трябва да се развива страната.
Единствената му комуникация е през фейсбук профила му, през партийната телевизия и в едно интервю по БНР, в което на практика не каза почти нищо. А този дистанциран подход е силно нетипичен за нашите ширини и напомня за цялостно дистанциране от самата политика.
Нещо, което се засилва още повече, когато Трифонов, лидер на втората по сила политическа формация в страната, заявява, че няма да участва в предстоящата кампания и на практика не иска да е депутат, имал нещо друго наум.
Подобно поведение спокойно може да се изтълкува като бягство от отговорност, като вдигане на ръце, когато нещата са станали вече сериозни.
Но може и да не се изтълкува така. Ако трябва да сме честни, за краткия живот на 45-ото Народно събрание Слави Трифонов беше толкова полезен в ролята си на депутат, колкото би бил и като член на Управителния съвет на Федерацията по художествена гимнастика, примерно.
Заради коронавируса той трябваше в първите дни да се появява само на екран с видеовръзка, но така и не взе активно участие. Дори след като карантината му приключи, Трифонов така и не се показа в парламента, не взе участие в нито един дебат и като цяло просто липсваше.
А ако има някакви други планове, например да се кандидатира за президент (непотвърдено, но и неотречено), защо тогава да подвежда своите избиратели? Защото истината е, че Слави за целия си престой в активната политика демонстрира един доста по-различен от обичайния начин на мислене.
И за него да се кандидатира за депутат, когато няма явно намерението да бъде такъв - нещо, което сме виждали от други партии, е вид подвеждане на избирателите.
И той, а покрай него и хората му, държат на това да бъдат формацията, която прави това, което казва, независимо от политически анализи или дори това, което изглежда като най-малкото зло в конкретния момент.
Именно тук идва всъщност по-големият въпрос за политическата отговорност.
Защото нека бъдем честни - има ли някаква, каквато и да е, разлика в това дали Трифонов ще е в листите на партията си и евентуално след това ще се откаже от депутатско място, или няма да бъде там въобще? Евентуално това засяга само онези, които в духа си биха гласували за личността на Трифонов, но не и за партията му.
По-големият въпрос засяга самата партия "Има такъв народ" и нейната роля в политическия живот на страната.
Ако тя бъде отново втора политическа сила, или дори първа, ще поеме ли отговорност да състави правителство след вота? Предния път не го направи и това изпрати страната на предсрочни избори. Ами ако резултатите се повторят?
Факт, социологическите изследвания в момента не могат да дадат кой знае колко ясна перспектива за изборите заради многото случващи се в момента събития - промени се случват всеки ден и те ще влияят на резултатите от гласуването на 11 юли.
Картината от публикуваните до момента проучвания обаче е ясна - резултатът няма да е кой знае колко различен. Груби изчисления от изследването на "Алфа рисърч" например дават следното разпределение на мандатите: ГЕРБ - 61; ИТН - 54; БСП - 43; ДБ - 36; ДПС - 30; ИСМВ - 16.
При едно такова разпределение "Има такъв народ", "Демократична България" и "Изправи се! Мутри вън!" имат сумарно 106 депутати. Не им достигат още 15 за достигане на минималното необходимо мнозинство от 121 народни представители.
106 депутати са доста повече от това, което трите формации имаха досега - 92. С други думи, в момента вече наблюдаваме ръст в подкрепата на тези трима политически играчи, но въпреки това той все още не е достатъчен за формиране на мнозинство.
Какво правим ако и след кампанията броят на депутатите не достига? Ива Митева заяви готовност "Има такъв народ" да опитат да сформират правителство, но дали колегите ѝ са съгласни с нея? Дали самата тя би била съгласна да излезе от обещанието да не се работи с някоя от "партиите на статуквото", ако ситуацията го налага?
Защото трети избори в рамките на по-малко от година ще нанесат наистина тежък удар за страната. Без актуализиран бюджет, с угрозата от нова вълна на пандемията (нека не се лъжем, че сме приключили с този проблем), с една камара висящи въпроси, за които се изисква работещо Народно събрание...
Това би било истинско бягане от отговорност - да се вдигнат ръцете и да се отиде към нов предсрочен вот. А тази опция в момента виси наоколо опасно.
Да, твърде рано е да говорим за подобни неща. Резултатът от изборите на 11 юли е един Нероден Петко и е прекалено рано да го оплакваме предварително. Но не бива и да изключваме подобни опасности, само затова.
Ако животът на следващия кабинет е 1-2 месеца, на кого въобще ще му пука, че Слави не е бил в листите?
