Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Терорист ли е Мохамед Абдулкадер?

Ако прокуратурата не разполага с по-категорични доказателства, които да пази в ръкава си за делото, много трудно би убедила някого, че младежът действително е терорист Снимка: Специализирана прокуратура
Ако прокуратурата не разполага с по-категорични доказателства, които да пази в ръкава си за делото, много трудно би убедила някого, че младежът действително е терорист

Терорист ли е Мохамед Абдулкадер? Ако името ви е непознато, това е младежът, когото специализираната прокуратура даде на съд за това, че според нея той се е сражавал в Сирия, извършвал е убийства и е нанасял тежки телесни повреди.

Безспорно това са изключително тежки обвинения, които не трябва да се раздават с лека ръка. В днешно време борбата срещу тероризма е кауза, зад която всички демократични държави са се обединили, но въпреки това злоупотреби с нея има значително много.

За да се стигне не само до арест (който беше извършен миналото лято), но и до предаване на делото към съда, значи прокуратурата трябва да разполага с наистина сигурни доказателства, че Мохамед действително е пътувал до Сирия с намерението да участва в сражения на страната на терористична групировка и сам да е извършил терористични актове, да е убивал и да е осакатявал хора. Поне това твърдят оттам.

Въпросът обаче е, че нищо от обявените факти до момента по делото не говори за това, че този младеж в началото на 20-те си години е намесен в терористична дейност. А българското право продължава да действия под презумпцията "Невинен до доказване на противното". 

Мохамед Абдулкадер е дете на сириец и българка. Момчето се занимава с класическа борба, даже е бивш шампион, а според близките му, приятелите му и треньора му той не проявява признаци на екстремистка идеология.

Според властите у нас обаче баща му Ахмет Алджамо Абдулкадер се бие за сирийската тюркменска група "Султан Мурад", а след това и за "Джабхат ал Шамия", като те смятат, че той е вербувал сина си да се бие заедно с него в Сирия. Според магистратите също така младежът е пътувал на няколко пъти до Сирия за целта, като в един от случаите е останал около седмица.

Прокуратурата до момента твърди, че разполага със следните доказателства срещу обвиняемия: показания от таен свидетел, че Мохамед е член на терористична организация; снимки с оръжия и вдигнат показалец нагоре (приемани от властите за символ на джихадистки екстремизъм, макар не само джихадисти да го използват), които сам той е публикувал във Facebook и Instagram; принадлежност на баща му към групата "Султан Мурад"; показания на свидетели, според които младежът е обявил намерение да се запише като доброволец в Свободната сирийска армия (обединение от групи, смятани за проксита на Турция в Сирия).

Според неговия адвокат обаче никъде в тези представени доказателства няма реално споменаване на това той да е участвал в бойни действия, нито да е убивал хора.

И наистина, поне от нещата, изнесени по делото до момента (то се води при закрити врата заради наличие на държавна тайна в него), единственото, в което Мохамед със сигурност може да бъде обвинен и то правдиво, е младежката глупост да се снима с оръжия - нещо, което за жалост твърде много младежи са склонни да правят.

Вероятно по време на самия процес срещу Абдулкадер ще се разбере дали прокуратурата разполага с някакви по-категорично доказателства от няколко снимки с автомат, докато е бил на гости при баща си, ако действително са заснети тогава.

И тук минаваме към втория важен момент. Много хора се снимат с оръжия - пистолети, автомати и т.н. Не малък брой български граждани дори са участвали във военни действия в чужди военни конфликти, особено този в Източна Украйна. Каква е разликата в случая?

Според прокуратурата ключов елемент е връзката на бащата с групата "Султан Мурад", която оперира в Северна Сирия. Магистратите смятат, че той е успял да привлече сина си към нея, вкарвайки го в бойни действия.

Самата група е съставена от тюркменски сирийци и се сражава срещу режима на Башар Асад, ползвайки се с подкрепата на Турция, а преди това и на САЩ. Американци са въоръжавали фракцията, а в момента Туриця я издържа и снабдява с храна, оръжия и финансиране.

"Султан Мурад" беше важна част от турската офанзива в Северна Сирия, като затова някои я обвиняват в жестокости спрямо кюрдите и спрямо групи от цивилното население. Към момента обаче няма категорични доказателства за това, като причината за това е, че такива обикновено се събират, когато на терен бъдат пуснати независими наблюдатели - нещо, което поне в сегашната среда няма как да се случи.

С други думи има сериозни притеснения за извършено насилие от страна на нейни членове. Тези притеснения обаче нямат реална стойност по делото, тъй като не могат да бъдат потвърдени категорично от българския съд или от който и да е съд, чийто авторитет България признава.

Нещо повече - на фона на всичко това, страната ни и Европейският съюз не признават "Султан Мурад" за терористична група.

На практика другата група, към която прокуратурата смята, че бащата на Мохамед има принадлежност - "Джабхат ал Шамия", известни като "Левантийски фронт", се ползва с по-сериозни съмнения за насилие.

Тя беше спомената и в доклада на "Амнести интернешънъл" за военни престъпления в Сирия, въпреки че американските власти да твърдят, че само някои групировки, които я съставляват са джихадистки. "Джабхат ал Шамия" обаче също не попада в списъка с признати от България и ЕС терористични организации.

Следователно има ли как Мохамед да бъде обвиняван в принадлежност към терористична организация от българския съд, когато въпросните организации в очите на българската държава не са терористични?

Разбира се, всичко това ще се изясни в съда. Прокуратурата вероятно съвсем нарочно иска не всички факти по делото да се оповестяват. Съответно тя може да има на своя страна факти, които категорично да потвърждават вината на младежа.

Но може и да нямат. Може това да е всичко, с което разполагат и въз основа на няколко снимки и не съвсем убедителни свидетелски показания да са завели дело срещу един впечатлителен младеж, който иска да се хареса на баща си и да се направи на голямата работа пред връстниците си.

Ще е наистина грозно, тъжно и опасно, ако се окаже, че вторият вариант е по-близо до истината, защото това ще означава, че Българската държава напразно е разбила живота на един млад мъж, вероятно тласкайки го да отиде точно в онази посока, към която е обвиняван, че принадлежи.

 

Най-четените