БСП свикват извънредно заседание с искане за изслушването на премиера по даден въпрос. ГЕРБ се появяват, но не се регистрират за заседанието. Накрая то пропада заради липса на кворум.
За пореден път наблюдаваме този безумен и напълно дисфункционален мач между двете най-големи политически сили у нас, докато те се опитват да се надцакат процедурно.
Подобно експлоатиране на писаните и неписани правила на парламента май се оказва любим спорт за управляващите у нас, който те практикуваха още от времето на кабинета "Орешарски", а в рамките на 44-ото Народно събрание го използваха на няколко пъти, за да покажат на БСП, че няма да им позволят да прокарат ходовете си, каквито и да са те.
Най-досадното в цялата тази ситуация обаче са обясненията след това защо всъщност се е случило това надцакване на "ще дойдем, ама няма да се регистрираме". Защото, не, то не е просто ход, който да покаже на опозицията, че могат да блокират всеки неин ход, ей така - напук. Нито че цялата ситуация напомня на едно голямо, междупартийно мерене на чурки.
Не, истината е, че това е направено от уважение към парламента като институция, че по подобен начин се спестява излишна работа на премиера и правителството, и че не се дава възможност на другите партии да манипулират избирателите с извъртане на информация и т.н.
В конкретния случай обяснението е, че управляващите и техните партньори не искали да влизат в този ход, част от вътрешната кампания за избор на лидер на БСП.
Трябва да има обяснение за пред хората, защото по-искреното "правим го, защото можем и защото на шефа не му се занимава с вас" звучи някак твърде некултурно и грубо. И току виж се намерили някои хора, които да го изтълкуват по неправилен начин.
Въпросът е, че по този начин ГЕРБ изпадат в една ситуация на тотално отрицание на всичко, което не им допада, на всяка критика, отправена срещу тях, на всяко оспорване на собствените им идеи.
Реално обаче това именно е работата на опозицията - да сочи грешките в работата на управляващите. Поне така стоят нещата на теория.
Разбира се, всяка политическа сила работи в интерес на това да получи власт и да я задържи. Проблемът идва тогава, когато взимането или задържането на властта се превърне в самоцел. Тогава партиите започват да подхождат тактически, да използват подмолни удари, да тълкуват чуждите изказвания така, както дяволът чете евангелието, да извъртат контекст и да сочат обвинително с пръст.
В един такъв момент същинската политика - прокарването на идеи и практики, които да сработят за подобряването на живота, бизнес средата и цялостното положение на страната - просто минава на заден план.
Както и сега. Че темите за актуализацията на държавния бюджет и за насилието над журналисти са важни, важни са. И наистина е добре премиерът да дойде в парламента и да говори за тези неща. Нещо повече - когато бъде призован от парламента, премиерът е длъжен да се яви. Конституцията е уредила нещата така, че министър-председателят и кабинетът са пряко отговорни пред Народното събрание.
На практика днес виждаме, че нещата не стоят точно по този начин. Депутатите на ГЕРБ решиха да спестят едно идване от "Дондуков" 1 на партийния си лидер и то не за друго, а защото той беше призован там от "вечния враг" БСП.
И не е като да не разбираме тактиката на управляващата партия. Избори предстоят - дали ще са предсрочни, или редовни, е въпрос на няколко месеца разлика.
За това време обаче от ГЕРБ по чисто тактически причини не биха искали БСП да се проявява като опозиционна сила, като някой, който може да им противостои.
Въпросът е, че по този начин се игнорират важни теми, но и по-важното - оставя се впечатление, че управляващата партия е склонна да постави партийния си интерес по-високо от самия ред в държавата. Просто защото може да си го позволи.
А по време на продължителни антиправителствени протести, подобни изводи са опасно нещо.
