Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

10 години по-късно: Евертън най-сетне изглежда достоен да повали Ливърпул

Идва ли краят на 10-годишната прокоба на Евертън в градското дерби? Снимка: Getty Images
Идва ли краят на 10-годишната прокоба на Евертън в градското дерби?

Утрешното дерби на Мърсисайд ще се проведе цели 10 години след последния път, когато Евертън победи Ливърпул.

Ако "карамелите" успеят да сложат край на черната си серия срещу градския съперник именно сега, това ще бъде подобаващ край на едно тежко десетилетие за тях и заявка за начало на нова ера - в която Евертън ще бъде ако не равен, то поне далеч по-достоен опонент на могъщия в момента Ливърпул.

Да се придава толкова голямо значение на просто поредния мач от първенството може би е прекалено, но този път дербито на Ливърпул обещава да бъде нещо повече.

Защото от едната страна може да е безапелационният шампион на Англия, но от другата е единственият отбор с перфектни 4 победи от 4 мача в сезон 2020/21, поведен от две истински суперзвезди в лицето на Карло Анчелоти на треньорската скамейка и Хамес Родригес на терена.

Проектът на Анчелоти все още е в ранна фаза, но вече се забелязва тактическа зрялост и страхотен баланс в отбора, навяващи на мисълта, че Евертън е способен да прекрати сушата срещу Ливърпул и да се бори за челно място в класирането, даже за зона "Шампионска лига".

Италианецът винаги е бил мениджър, който се концентрира повече върху големите решения относно своя тим, отколкото върху малките детайли, и основните му идеи за Евертън вече проличаха.

Играчите със сини фланелки стартираха не просто с 4 от 4 в лигата, но със 7 победи от 7 срещи във всички турнири.

Тяхната схема 4-3-3 се отличава с летящи халф-бекове, които се включват напред в тандем и опитват да центрират при всяка възможност; плеймейкър в лицето на Хамес Родригес, който се задържа на десния фланг и оттам диктува играта и определя темпото; и трима полузащитници, които осигуряват стабилен блок срещу контраатаки.

Главната цел е да се практикува стил на игра, основан върху притежанието на топката и високото темпо, като защитата не се притеснява да изнася топката с постепенни пасове, а Алан е основната фигура при изграждането на играта от задни позиции.

В последната третина подходът на Евертън става по-директен и е в тон с простичките, но ефективни концепции за атаката, които най-често използва Анчелоти в кариерата си досега.

Италианецът и неговият помощник Дънкан Фъргюсън промениха ролята на Доминик Калвърт-Люин и го превърнаха в голов хищник от по-класически тип, който участва по-малко в останалите аспекти от играта и основната му задача е да е на точното място, за да завършва головите пасове.

Резултатът дотук: 9 гола за нападателя в първите му 6 мача от кампанията.

На Калвърт-Люин помага Ричарлисон с нахлуванията си към центъра от лявото крило, докато флангът се освобождава за набезите на Люка Дин. Навлизане на Ричарлисон навътре, диагонален пас на Хамес, центриране на Дин отляво - това са сред най-често срещаните действия при атаките на Евертън.

Миналия сезон Анчелоти не разполагаше с нужните му полузащитници, за да разгърне комплексните си идеи за центъра на терена. Благодарение на успешната селекция, той вече ползва Алан и Абдула Дукуре до Андре Гомеш и триото образува солидна стена, която умее да спира контраатаките и в резултат защитната линия на отбора е изнесена смело напред и Евертън има възможността да доминира при владеенето на топката.

Новата звезда Хамес Родригес се адаптира изключително бързо към Висшата лига и със своята елегантност и класа внася елемент на непредвидимост.

Разбира се, това не е нищо ново, тъй като колумбиецът се отличаваше под ръководството на Анчелоти и в Реал Мадрид и Байерн Мюнхен. Всъщност импровизатори като него (и като Кака преди години в Милан) са именно играчите, процъфтяващи най-много в системата на мениджъра.

В лицето на Татко Карло, както все още е известен той, Евертън получава интелигентно изградена основа, върху която играчите имат голяма свобода да импровизират.

Затова и непредвидимостта на Ричарлисон и Хамес Родригес е също толкова важна, колкото дисциплината на халфовете зад тях.

Връщайки се на предстоящото дерби с Ливърпул, прави впечатление, че тактическият подход на Евертън изглежда доста неудобен за "мърсисайдци".

Все още е трудно да си дадем сметка, че нереалното 2:7 от Астън Вила в миналия кръг наистина се случи на Юрген Клоп и играчите му. Преди две седмици полузащитата на шампионите беше необичайно неефективна в пресата и високата защитна линия остави тима крайно уязвим за праволинейни контраатаки през зоната на Трент Александър-Арнолд.

Затова в дербито Ливърпул определено има какво да доказва - такава загуба няма как да не разклати авторитета на който и да е отбор.

Психологическото предимство, което "червените" имаха над съперниците, за да ги принуждават да се окопават в задни позиции, ще изчезне поне за известно време.

Ливърпул трябва спешно да намери начин да пресира в познатия яростен и ефективен стил, в противен случай ще се окаже изправен пред много мъчителен сезон.

Разбира се, това не означава, че шампионите няма да са фаворити в дербито на "Гудисън Парк", но най-сетне победа на Евертън изглежда съвсем възможна и даже до известна степен очаквана.

Независимо от резултата, "карамелите" ще опитат да направят най-добрия си сезон от 2013/14 насам, когато водени от Роберто Мартинес и вдъхновени от Ромелу Лукаку завършиха пети със 71 т.

Битката за топ 4 ще е свирепа, когато към завършилите на челни места през миналата кампания прибавим стабилизиращия се Тотнъм на Жозе Моуриньо и прогресиращия при Микел Артета Арсенал. Но този странен сезон пред празни трибуни и с изключително сгъстена програма тепърва ще ражда обрати и сензации.

А ако има кой да обърка плановете на клубовете от топ 6, това е преди всичко Евертън на Анчелоти.

Най-четените