Футболните фенове по света са много докачливи на темата "лоялност". Вижте какъв поток от омраза се изля върху Кирил Десподов, който излезе в чужбина от ЦСКА, а 20 месеца по-късно се завърна у нас, за да стане футболист на Лудогорец.
По-добре да не използваме точни цитати, извадени от коментарите в социалните мрежи. Защото, нека ги определим скромно, са "доста нелицеприятни".
Мълниеносно се разпространи и стар пост на Десподов от юни 2017-а. На него той позира заедно с тогавашния си съотборник Антон Недялков, а текстът към снимката гласи: "Днес на контрола в Австрия ЦСКА имаше повече фенове, отколкото Лудогорец, когато стана шампион. Някои неща не се купуват с пари, само ЦСКА!"
После се завъртя и снимка на Кирил като малко дете с екипче на Левски. По-късно в академията на Литекс пък бе смятан за един от "синовете" на Гриша Ганчев. След това пристигна с бащицата на "Армията", за да стане любимец на сектор "Г". Въобще за играч на 23 години Десподов вече може да се похвали с доста трансферни совалки. Ако това изобщо е за хвалба, разбира се.
Заплатата му в Разград обаче определено си е за гордост.
Споменават се 40 хиляди евро месечно, а някои твърдят, че са и повече. Не е зле, нали? Затова нека критиците му си се представят стъпили в неговите бутонки и с ръка на сърцето да кажат биха ли издържали на изкушението?
Привлекателните финансови условия винаги са били основният фактор за измените във футбола. Така е било и така ще бъде.
Но от цялата плеяда суперзвезди, "плюли" (според схващането на запалянковците) на емблемата, има една, която слага всички "предатели" в малкия си джоб. Запознайте се с Алекс Грийнууд, 27-годишната бранителка на женския национален отбор на Англия.
Алекс започва футболната си кариера в академията на Евертън, когато е на осем, а десетина по-късно - през 2010-а - дебютира за представителния тим. Успехът ѝ е мълниеносен и само две години по-късно е избрана за Млад играч на годината от Футболната асоциация.
Но след повече от 13 години "карамелен" живот, Алекс се изкушава да пробва нещо различно. Познайте в кой отбор от първия път? Бинго! В Ливърпул.
Леко смекчаващ вината факт е, че трансферът не е директен и преди да премине в градския враг, Алекс прекарва година в Нотс Каунти.
Но трябва ли да се изненадваме толкова от тази история? По времето на трансфера ѝ на "Анфийлд" Евертън вече е във втория ешелон, а "червените" ѝ предлагат големи перспективи. Изборът е или лоялност към клуба, който я е отгледал, или футбол на по-високо ниво и възможност да се бори за място в националния отбор. Нека бъдем честни. Донякъде разбираме Алекс.
Но в Ливърпул не ѝ провървява и след две години в отбора я освобождават.
Само можем да гадаем какво е чувствала, когато си е тръгвала, но отмъщението ѝ не закъснява и през лятото на 2018-а става капитан на новосъздадения Манчестър Юнайтед.
В първия ѝ сезон отборът играе в Чемпиъншип. "Дяволките" стават шампионки и печелят елитна квота. Грийнууд е с голям принос за успеха, но историята ѝ от Ливърпул се повтаря. Тя получава предложение от Манчестър Сити и "да"-то ѝ не закъснява. Но отново преди да се присъедини към градския враг, Алекс прави междинна спирка. Даже извън родината. С френския Лион (европейският топ клуб по стандартите на женския футбол) печели цели четири трофея: първенството, Купата на Франция, Суперкупата и накрая Шампионската лига.
Мотивът ѝ и за двете предателства е един и същ - да направи крачка напред и да заиграе в клуб, който има по-големи амбиции. "За мен най-важното е да печеля трофеи - обяснява Алекс. - Амбициите на Манчестър Сити и моите вървят ръка за ръка."
Ето защо Грийнууд не се интересува какво мислят феновете за нея: "Да, играх за Юнайтед, но сега съм от другата страна на Манчестър. Това е част от футбола, така че не ме интересува какво мислят хората. Нямам съмнение, че на дербито ще ме освиркват, но това само ме мотивира допълнително."
Алекс вече търпи доста обиди, но демонстрира своята смелост и решителност. За тях може да се съди и по това, че под последните си публикации в Instagram, на които е с екипа на Сити, позволи на потребителите да коментират свободно.
Какво ѝ пишат ли? Има неща, които са доста подобни на тези, които Десподов прочете за себе си.
Но все пак става въпрос за женски футбол, където поляризирането не е чак такова. Представете си обаче Алекс да беше мъж... Какво ли щеше да се случи тогава по време на градския сблъсък? Виждали сме всичко във футбола. Даже свински глави край флагчето.
