Ливърпул тъкмо бе вдигнал Шампионската лига след незабравимата нощ в Истанбул през 2005 година и привлече Питър Крауч срещу 7 милиона паунда, който бе отбелязал 16 гола в 33 мача предишния сезон, но не успя да спаси Саутхемптън от изпадане.
Краучи трябваше да чака цели 19 мача, за да запише името си като голмайстор на Ливърпул, но и бе в центъра на много запомнящи се моменти по време на трите си години на „Анфийлд“.
Нападателят вкара победния гол срещу Манчестър Юнайтед за ФА Къп, след което мърсисайдци и спечелиха надпреварата. Отбеляза перфектен хетрик (ляв крак, десен крак и глава) срещу Арсенал и изключителни попадения с удари над глава срещу Болтън и Галатасарай, взимайки и участие във финала на Шампионската лига през 2007 г.
„Най-добрият период в кариерата ми бе в Ливърпул при Рафа Бенитес. Вкарвах редовно и играех за отбор, който се бореше за Шампионската лига. Имах и реален шанс да бъда коронован като крал на Европа през 2007 г. срещу Милан.
Вкарах осем гола в Шампионската лига през онзи сезон и заслужавахме да играем на финала, но не беше писано. Това е едно от най-големите разочарования в кариерата ми. Купата беше пред нас, но ни се изплъзна.
Ливърпул имаше добър отбор тогава, а по същото време, бях и титулярният нападател на националния отбор. Отбелязах 11 гола за Англия през 2006 г., което показва, че съм правил нещо правилно, все пак“, споделя Крауч.
Англичанинът напусна „Анфийлд“ през 2008-а. Изкара един сезон в Портсмут, след което премина в Тотнъм, с който отново игра в Шампионската лига и бе част от отбора, който впечатли целия свят.
„Имахме великолепни моменти при Хари Реднап. Голът ми срещу Ман Сити, с който клубът влезе в Шампионската лига за първи път, ще го помня винаги. Това беше един от най-важните голове в кариерата ми и беше велик момент за Тотнъм. Отдавна се опитваха да влязат в Шампионската лига и накрая го направихме. Беше изключителна вечер.
След това стигнахме чак до четвъртфиналите. Победихме Интер и Милан, когато пак аз вкарах победния гол, а малко не ни достигна срещу Реал Мадрид, като бях и изгонен в реванша на „Бернабеу“.
Това беше страхотен отбор, заедно с Гарет Бейл, който летеше, и още няколко добри футболисти. Беше фантастично да бъда част от тази европейска епопея.“
Въпреки постиженията на Тотнъм, головете и четвъртфинала в Шампионската лига, Крауч загуби мястото си в националния отбор. За последно носи фланелката на Англия през ноември 2010-а, когато, типично за него, влезе като резерва и с второто си докосване вкара. Така, статистиката му за „трите лъва“ остана на 22 гола в 42 мача.
В шестгодишната си кариера като футболист на националния отбор, Крауч участва на два пъти на световни първенства – през 2006 и 2010 г., вкарвайки и един гол – срещу Тринидад и Тобаго на първото.
„Бях късметлия да бъда част от английския национален отбор, заедно с някои велики играчи, но по различни причини не успяхме да постигнем резултатите, които можехме с тази селекция от футболисти.
Разбира се, играчите трябва да поемат отговорността си, но, като че ли, нямахме и подходящите селекционери през 2006 и 2010 г., за да извлекат най-доброто от талантливия ни състав.
Вижте само футболистите, с които разполагахме: Джон Тери, Дейвди Бекъм, Пол Скоулс, Франк Лампард, Стивън Джерард, Уен Рууни и Майкъл Оуен. Това са топ, топ играчи. Трябваше да сглобим по-добър отбор, а имаше и още доста имена, които могат да се добавят към този списък.
Това, което не успяхме да направим, е да бъдем истински отбор. И не защото не се разбирахме помежду си. Това никога не е било проблем за мен. Също така, всеки, който казва, че не ни е пукало, говори глупости. Ние искахме да спечели световното първенство повече от всеки другиго, но не успяхме.
Сещам се Световното през 2006 г. Победихме Парагвай и Тринидад и Тобаго в групата, но настроението беше далеч от това, което е около сегашния отбор. Сега спечелиха два мача и веднага се заговори за световни шампиони! Но винаги е било така в Англия. Трудно е да скриеш тези емоции.“
Сега, 12 години след 2006-а, Питър Крауч е вече на 37 години, а през януари ще навърши 38.
„В началото на кариерата си имах съмнения, че ще достигна топ ниво, но сега, като погледна назад, се впечатлявам от постигнатото.
Напуснах училище, когато бях на 16, а сега съм на 37 и се подготвям за 21-вия си сезон. Все още обичам футбола точно толкова, колкото когато започнах. Всеки може да говори, каквото си поиска за мен, но съм горд от всичко, което съм постигнал.“
