Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Раул: Как казваш сбогом на един мит?

Раул каза "сбогом" на "Сантяго Бернабеу" окончателно на 13 август 2013-а, когато игра за тима едно полувреме срещу Ал Сад, на който бе футболист тогава в приятелски мач. Застана пред деветте шампионски купи на Европа и получи овациите и преклонението на стадиона. Заслужил си ги е.
Три от тези купи дойдоха с активното му участие - 1998-а, 2000 и 2002 г., като Раул вкара в последните два финала, спечелени с 3:0 срещу Валенсия и 2:1 над Леверкузен.
Големият номер 7 за последно изръкопляска към феновете от терена на "Бернабеу", но може скоро да се върне на стадиона - в ложите, като директор. Снимка: Getty Images
Големият номер 7 за последно изръкопляска към феновете от терена на "Бернабеу", но може скоро да се върне на стадиона - в ложите, като директор.
Спокоен е, защото на игрището има кой да носи "короната", която представлява номер 7 на бялата фланелка. Кристиано Роналдо вече счупи головите му рекорди. Снимка: Getty Images
Спокоен е, защото на игрището има кой да носи "короната", която представлява номер 7 на бялата фланелка. Кристиано Роналдо вече счупи головите му рекорди.
Един от 323-те мига на голов екстаз, които изживяха заедно Раул и Реал. Създадени един за друг.
Галактикос бе отбор, изтъкан от най-големите звезди на световния футбол, "Златни топки", мега асове... Но феновете на Реал ще ви кажат - най-големият Галактико си беше техният Раул.
Капитан, с номер 7 на гърба, символ на Реал... Той носи със себе си аурата на завърналия се бял клуб - след близо 40 години страдание в турнира на шампионите, точно генерацията на Раул върна купата трайно във витрината на Мадрид. Снимка: getty images
Капитан, с номер 7 на гърба, символ на Реал... Той носи със себе си аурата на завърналия се бял клуб - след близо 40 години страдание в турнира на шампионите, точно генерацията на Раул върна купата трайно във витрината на Мадрид.
Пореден трофей с Реал - този път Суперкупата на Испания за 2003-а.
С Фернандо Мориентес след финала от 2000 г., спечелен срещу Валенсия. Предпочитаният партньор в атаката на Раул бе продаден на Ливърпул, въпреки че капитанът бе против. Снимка: gettyimages
С Фернандо Мориентес след финала от 2000 г., спечелен срещу Валенсия. Предпочитаният партньор в атаката на Раул бе продаден на Ливърпул, въпреки че капитанът бе против.
И с Феномена Роналдо - следващият, който застана в атака до големия капитан. Двамата правиха чудеса за Реал, като Раул се грижеше бразилецът да се чувства отлично в Мадрид. Лидер на и извън терена...
Поредният важен и незабравим гол - един от двата в изключителния мач срещу Манчестър Юнайтед на "Олд Трафорд", спечелен с 3:2. Всички помнят финта на Редондо в онзи ден, но малцина се сещат, че два фамозни гола вкара именно №7.
Наследниците - Раул игра един сезон и половина с Кристиано Роналдо и Кака, които остави за свои наследници като лидери на офанзивната мощ на Реал. Бразилецът не успя да се почувства у дома в Мадрид, но КР7 е новият идол на "белите".
И друга съвсем нелоша компания - в тройката за "Златния онз" на ФИФА за най-добър играч в света за 2001 г. Фиго спечели, тогава негов съотборник в Реал, Бекъм бе втори (дойде 2 години по-късно в Мадрид), а Раул остана трети. Галактическо трио!
Капитан и лидер на Испания, която не печелеше нищо... Играеше с огромна гордост за родината, както и за Реал. Вкара голове на три световни първенства (по един 1998-а и 2006-и и 3 през 2002-ра), както и на Евро 2000. Но Испания никога не мина четвъртфинал. Снимка: gettyimages
Капитан и лидер на Испания, която не печелеше нищо... Играеше с огромна гордост за родината, както и за Реал. Вкара голове на три световни първенства (по един 1998-а и 2006-и и 3 през 2002-ра), както и на Евро 2000. Но Испания никога не мина четвъртфинал.
Все пак той бе голмайстор номер едно на родината до 2011-а, когато Давид Вия го надмина. Щеше да е на върха и до днес, ако не бе изваден рано от националния с решение на покойния Луис Арагонес. Снимка: Getty Images
Все пак той бе голмайстор номер едно на родината до 2011-а, когато Давид Вия го надмина. Щеше да е на върха и до днес, ако не бе изваден рано от националния с решение на покойния Луис Арагонес.
Голямото му разочарование - Евро 2000, четвъртфинал Испания - Франция. При 1:2 испанците получиха дузпа в последните минути, а Раул прати топката над вратата и родината му отпадна.
Последен мач за Испания - септември 2006-а, загуба с 2:3 в Северна Ирландия, шокирала страната и накарала Луис Арагонес да се откаже от старата гвардия, начело с Раул. Генерацията на Шави, Иниеста, Рамос, Алонсо, Торес и Вия навъртя 6 невероятни години след това, печелейки всичко. Раул видя триумфите по телевизията.
Шалке бе последният сериозен тим на Раул - с цялото ни уважение към катарското първенство и втората по сила лига в Щатите. Снимка: Daylife.com
Шалке бе последният сериозен тим на Раул - с цялото ни уважение към катарското първенство и втората по сила лига в Щатите.
Завърши в Ню Йорк Космос, където му остават още три мача до окачване на бутонките и край с футбола като играч.
С големия му приятел Рафаел Надал, с когото и до днес се виждат при всяка възможност. Обединява ги, най-малко, че са големи фенове на Реал. Раул играе тенис добре и партнира на Надал в ежегоден благотворителен турнир на двойки през декември в Мадрид.

"Времето дойде - отказвам се", каза Раул в залата за пресконференции в офисите на Ню Йорк Космос.

Шок нямаше. Че времето дойде, не е новина.

Може да се каже дори, че испанският нападател изпусна момента да се откаже и по-рано.

На 38 години е и му остават три мача във футбола.

На 24 октомври Космос гостува на Сан Антонио Спорпиънс, седмица по-късно приема Тампа Бей Роудис, а на 11 ноември предстои финал срещу съперник, който стигне до първото място в есенното подреждане на втората по сила дивизия в Шатите.

Но как казваш сбогом на един мит?

Шок няма, че Раул се отказва.

Но мисълтя, че човекът, който олицетворява цяла една епоха в Реал, няма да играе повече, е странна.

Защото споменът за номер 7 в белия екип, който сякаш бе шит за слабичкото му тяло, не може да изчезне.

Раул бе големият Галактико в най-галактическия отбор в историята.

Капитанът и лидер на отбора на Мадрид, върнал славата на клуба в Европа.

Символът, головете, душата, емблемата на мадридската футболна институция, коронясана като "крал на футбола" заради постиженията, аурата и историята си.

Раул Гонсалес Бланко - митът, приключва с футбола като играч, за да се върне вероятно в Реал, неговия дом.

И да започне нова глава, но вече като ръководител.

С какво ще го запомним ли? Та как можем да го забравим...?!

Головете срещу Барселона, смълчали "Камп ноу" неведнъж (общо са 15 в Ел Класико).

В гласуване на феновете на каталунците преди 12 години 94% отговориха с "Раул" на въпрос кой играч от световния футбол искат да видят в синьо и червено.

Не Зидан. Не Роналдо. Не Роналдиньо. Раул.

С ударите му, отекващи винаги във важните мачове на Шампионската лига, където бе голмайстор №1 до появата във футбола на головите машини Меси и Роналдо. Те го минаха, друг едва ли ще го стори.

С типичната радост, целувайки пръста, върху който носи сватбената си халка.

Правеше го заради Мамен Санс, с която е заедно вече 20 години (женени са от 1999-а) и имат четири деца.

С огромното му сърце, с непримиримия дух на победител...

С достойнството на голям боец и футболист, който никога не е получавал червен картон, въпреки че изигра рекордните 741 мача за Реал.

Раул, който не спечели "Златната топка", но има нещо по-важно - признанието на феновете дори на враговете.

Номер 7, който положи основите на възраждането на Реал още преди Галактикос, парите на Флорентино Перес и големите трансфери.

Раул, който символично вкара последния си гол с риск за здравето, което обаче не бе по-важно от Реал.

Да, това е историята, която описва най-добре магията на момчето с дългия нос и рошавите често коси.

Силуетът, който близо 2 десетилетия не можеше да бъде сбъркан в световния футбол.

На 24 април 2010 г. Реал гостуваше в Сарагоса на стадион "Ла Ромареда". Точно там 16 години по-рано Раул бе направил дебюта си с бялата фланелка.

При 1:1 той се появи в игра като резерва на мястото на Рафаел ван дер Ваарт, но получи контузия и сигнализира за смяна, като едва ходеше по терена.

В този момент обаче Реал тръгна в контраатака, Игуаин стреля, топката бе отбита, Роналдо стреля... пак вратарят отби а Кристиано успя да бутне кълбото успоредно на вратата.

Раул някак се добра до нея и вкара.

Победно. С този гол Мадрид отмъкна точките, както е ставало десетки пъти в кариерата на номер 7.

Раул бе сменен секунди по-късно и не се възстанови до края на сезона, когато напусна в посока Шалке.

Завърши с Мадрид мисията си там, където започна.

И, както стана традиция по време на цялата дълга любовна история с белия екип, където бе Раул, там бе и победата.

Ето този мит казва "сбогом". Засега...

Предстои вероятно ново начало с Реал, но вече с бяла риза, а не с онази фланелка, която сякаш бе върху душата, а не тялото му.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените