Снощи в центъра на София се игра мач. Ако не знаеш това и минеш по улиците от северната страна на стадион „Васил Левски", обаче сериозно можеш да се заблудиш, че е имало гражданска война. Но затова след малко.
Та това беше мач, в който феновете на най-титулувания отбор в България най-накрая открито и организирано протестираха против безобразията на собствениците от град Перник.
Българите по принцип не обичат много да протестират. Обичат да се оплакват по кръчми и седенки, в интернет и по кафетата, но на улицата излизат само, когато наистина ножът опре до кокала.
А в ЦСКА ножът отдавна не само е опрял, а направо реже кокала. Феновете на отбора не помнят по-жалко представяне и управление.
И публиката протестираше. Част от нея гледаше мача отвън, както прави от известно време в знак на протест, а другите, които бяха вътре, мълчаха първите 10 минути, след което издигнаха транспаранти и не спряха да скандират против собствениците и техните пажове мутри.
ЦСКА си беше все толкова жалък на терена, но на никой не му пукаше, защото хората бяха пред и на стадиона, за да изразят мнението си.
Българинът има много причини да излезе на улицата и да протестира, но липсата на каквото и да е гражданско общество у нас и явно генетично наведената ни глава ни кара да си стоим, да търпим и да псуваме съдбата си да сме родени в най-бедната страна в ЕС.
Но ето, че на едни момчета и момичета, привърженици на един клуб, вчера им се отдаваше да отстояват несъгласието си.
След края на мача тези, които бяха отвън, и голяма част от хората отвътре се събраха и се запътиха към изхода на А сектор, където трябваше да излязат тези, към които е насочен техният справедлив гняв (привържениците не знаеха, че собствениците са си тръгнали 10 минути преди края).
Защото ЦСКА не е Дукла (Прага) или Хонвед и освен трийсет и едната си титли и успехите в Европа, ЦСКА има и своята вярна „армия" - публиката си. Но този път армейците срещнаха истинска армия. Армията на родната милиция.
Още преди да стигнат до А сектор, феновете бяха буквално помляни от тази добре организирана войска. Като всяка армия, полицията си имаше конница и тежка пехота. Петнайсет-шестнайсетгодишни падаха един върху друг и се газеха в опит да избягат от тежащите над половин тон коне и техните смели ездачи с палки в ръце.
После почнаха батални сцени, в които и феновете отвръщаха подобаващо, но въпросът е защо се стигна до това? Кой даде заповед да се бият хора, които просто искат да изразят позицията си относно любимия отбор. По-шокиращо обаче беше това, което се случи минути по-късно в столичното метро.
Стотина човека чакаха на спирката на СУ и дори вече нямаха сили да скандират. Просто си стояха и чакаха превоза за домовете си. И тогава 20 от пехотинците на милицията дойдоха на перона и абсолютно изборно започнаха да арестуват хора. Не просто хора, а само лица под 18 години. Абсолютно съм сигурен, че повечето дори не знаеха какво е станало отвън.
Всичко това се случи точно в рамките на 30 секунди и никой не можа да реагира по никакъв начин. След първоначалния шок от видяното се замислих, че хората, на които трябва да подарим цвете така, си действат от години.
Просто трябва някой да го отнесе и най-удобни за това са непълнолетните. Утре ще пише в бюлетина на МВР, че са арестувани Х брой хора, и от тях 50% ще са непълнолетни, които разтревожените им родители ще си ги прибират по нощите от районните.
Хем служителите на реда са си свършили работата, хем няма да се отваря работа на прокуратурата и съда. Ясно е, че трошенето на коли и чупенето на градски транспорт не е гражданска позиция,а вандализъм.
Но полицията не би трябвало да мотивира вандалите като превантивно потрошават всички наред и в „Пирогов" да е като след първата поледица. А родната полиция е да пази всички - не само тези от от ложите на националния стадион.
И за финал искам да кажа, че резултатите от протеста във всичките му видове е налице. Ако обществото излизаше по-често по улиците да изрази мнението си, вероятно щяхме да живеем в по-добра държава.
