Бившият капитан на Манчестър Юнайтед Рой Кийн беше в студиото на Sky Sports по време на дербито в понеделник вечер между "червените дяволи" и Арсенал, завършило 1:1. Ирландецът се върна назад във времето и разказа за взаимоотношенията си с мениджъра Алекс Фъргюсън. Интересно е, че Кийно заяви, че никога не са били близки приятели с шотландеца.
"Спомням си, когато за първи път тренирах с Юнайтед. Някои от основните играчи се бяха качили горе и пиеха чай с Алекс Фъргюсън и други от треньорския щаб. Брайън Робсън беше там, Стив Брус и Гари Палистър - също. Лафеха помежду си, но аз никога не съм искал да имам такава връзка с мениджърите си. Никога не съм искал да пия чай с тях и да си говорим.
Когато станах капитан, отношенията ни се изразяваха в това, че и двамата искахме да направим най-доброто за Манчестър Юнайтед. Между нас имаше огромно уважение. За съжаление, това се промени в края, но в крайна сметка гледам назад във времето и отчитам, че Алекс Фъргюсън беше брилянтен мениджър и много добър към мен.
Нищо не е в състояние да промени кариерата, която направих в Юнайтед. Дванадесет и половина години в клуба бяха фантастични.
Да, случиха се разни неща в края, но никога не съм имал чувството, че сме приятели заради факта, че съм капитан. Придържах се към честни професионални отношения и никога не съм си падал по пиенето на чай с бисквитка с него в столовата. Тези неща не са за мен.
И двамата обичахме да печелим. И двамата искахме най-доброто за Манчестър Юнайтед. Знам, че той беше критичен към мен към края, казвайки, че управлявам съблекалнята, но това си беше така. Лидерите управляват съблекалнята, защото, както знаете, мениджърите са много рядко сред момчетата.
Попитайте някой от футболистите, с които бях в Нотингам Форест. Тогава Стюарт Пиърс и Дес Уокър бяха лидерите.
Когато за първи път дойдох в Манчестър Юнайтед, Робо, Бруси и Ерик Кантона диктуваха нещата.
Водещите играчи в крайна сметка управляват съблекалнята. Така че в един момент тази роля ми се падна на мен, след като бях прекарал доста време в клуба. С Гигси и Гари Невил обсъждахме всякакви неща.
Всичко това беше само част от моята роля в клуба, но не мисля, че някога съм прекалявал и съм смятал, че съм по-важен от другите играчи или че съм човек, който може да държи сметка на клуба. Бях там, за да се опитам да помогна на хората и да ги тласкам напред.
Направих ли грешки и взех ли някои грешни решения? Вероятно - да, но също така мисля, че свърших правилните неща по отношение на опитите ми да помогна на играчите, да ги мотивирам и те да тренират правилно, неща, които трябва да правят така или иначе.
Обичах простите послания, които ми отправяше Брайън Клъф. За да бъда честен, при Алекс Фъргюсън беше същото. Никога не си спомням да съм разговарял или да съм получавал инструкции от Клъф или Фъргюсън и да съм бил объркан от тях.
Всичко беше много ясно и точно - за това как да играя, какво мислят за мен и т.н. Но когато си млад, не ти се иска да те инструктират много. Виждам много мениджъри край тъча, които са обсебени от мания за говорене и даване на инструкции. Знаех какво ми подхожда на мен и това беше да играя простичко и да бъда добър съотборник.
Винаги съм чувствал, че тези двама мениджъри казват правилното нещо в точния момент. Точно това, от което се нуждае отборът, точно това, от което се нуждае играчът."
Накрая Кийно говори и за прословутия сешоар на сър Алекс.
"Говорите за сешоара. Никога всъщност не е летял по мен заради играта ми. Може да ми се е случвало за инцидент извън терена, но най-важното е, че играчите имаха огромно уважение към Алекс Фъргюсън и не искаха да го разочароват. Излизахме и давахме всичко от себе си.
В един мач бях много слаб. На полувреме разочарованието, изписано на лицето му, беше като кама, забита в сърцето ми. Да разочароваш този човек, да разочароваш клуба... Не винаги нещата опираха до сешоара. Ето защо мисля, че Клъф и Фъргюсън бяха блестящи."
