Когато се настаниш на трибуните му, усешащ дъха на река Мансарес. Централният сектор е на самия й бетонен градски "бряг", а под него минава магистрала.
Сигурно е страшничко да прекосиш тунела, когато Атлетико играе важен мач, а недай си Боже да вкара гол. Казват, че си като на магистралата към ада. Всичко се тресе, шумът е оглушителен и не ти остава нищо друго освен да натиснеш педала в опит да се измъкнеш колкото се може по-бързо.
Феновете на Атлетико обичат "гостите" на стадиона да се чувстват така.
Щом по време на голям мач си в колата си, значи или си от Реал, или не се интересуваш от футбол - двата смъртни гряха в очите на войнственото "червено-бяло" племе от испанската столица.
Наречете ги "втория отбор" на Мадрид и бягайте далеч от Мансарес, защото рискувате да полетите към дъното й. Никой няма право да се занася с Атлетико, когато е край "Калдерон".
За съжаление трябва да преминем към минало време. Никой НЯМАШЕ право...
След повече от половин век на култовия стадион, Атлети го напусна, за да се премести на новото си 73-хилядно бижу "Уанда-Метрополитано". Какво име?!
Вероятно и там гостите ще се чувстват некомфортно, но ще трябва да изминат години, за да се повтори това, което беше на "Висенте Калдерон".
Феновете са си фенове, но атмосферата не се прави само от тях. Атмосферата е свързана с всеки детайл. Свързана е с въздуха, ако щете. Като да тръгнеш за гостуване в Перник в края на 90-те и въздухът да ти мирише на бой още от гарата, та чак до някогашния "Стадион на мира".
Макар и в други мащаби и в съвсем друга среда, старото съоръжение на Атлетико също беше известно като един доста "мирен" футболен пристан.
Затова бе притегателна сила за фенове от цял свят.
Милиони го видяха, милиони по много искаха, но не успяха. И горчиво съжаляват.
Затова помнете - никой няма да бутне работното ви място, но стадионите ги бутат. И наричат новите с модерни комерсиални имена.
Тегли ли ви и имате ли възможност, хич не му мислете.
Принципът е ясен - дали си в Бергамо, дали си в Берковица - най-важното е да намериш стадиона и ледена бира. Последователността не е от значение. Но най-често вече си си взел бира, докато търсиш стадиона.
Великото на "Калдерон" беше, че когато попиеш от него, можеше да разказваш на жена си, че си разгледал забележителност. Че си влязъл в храм.
Защото лъскави витрини, външни асансьори, шикозни ресторанти и парвенюта има във всеки градски мол. Но не във всеки град има футболни храмове.
Вижте в галерията 10 от тях, които задължително трябва да видите, ако съдбата ви открехне този шанс.
