Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

10 стадиона, които трябва да видиш, преди да умреш

Наречете ги "втория отбор" на Мадрид и бягайте далеч от Мансарес, защото рискувате да полетите към дъното й. Никой няма право да се занася с Атлетико, когато е край "Калдерон"... Вижте в галерията.
"Ла Бомбонера", Буенос Айрес
Официално той е "Естадио Алберто Хакиндо Армандо", но няма да чуете нито един фен на Бока Хуниорс и съпериниците му да го нарича така. Всички го знаят като "Ла Бомбонера" - шоколадовата кутия, която поднася горчиви десерти на всеки противник, който стъпи в дома на Бока. С невероятна акустика и едни от най-лудите фенове в света, мнозина футболни запалянковци споделят, че след като са видяли "Бомбонера" са готови да си отидат спокойни от този свят.
"Монументал ", Буенос Айрес
Не се опитваме да търсим баланс, просто е задължително. Пристигнете ли в Буенос Айрес няма как да отидете на "Ла Бомбонера" и да пропуснете "Ел Монументал" - домът на Ривър Плейт. Изумително е, че стадионът на "милионерите" е в непосредствена близост до този на Бока.
"Сентенарио", Монтевидео
Пенярол е златисто-черната лудост на Монтевидео. Отборът играе мачовете си на митичния "Естадио Сентенарио". Построен е по случай 100-годишнината от първата уругвайска конституция и е открит на 18 юли 1930 г. с мач от първото в историята световно първенство по футбол. На него се играе и финалът, в който Уругвай печели титлата след 4:2 над Аржентина.
"Маракана", Рио де Жанейро
Стадионът е открит през 1950 г. за световното първенство, като на него се играе и финалът, в който Бразилия губи с 1:2 от Уругвай. Оттогава Маракана се използва от големите клубове в Рио де Жанейро – Ботафого, Фламенго, Флуминензе и Вашку да Гама. При създаването си е бил с внушителния капацитет от над 200 000 места – най-големият в света. На Бразилия - Уругвай на 16 юли 1950 г. се събират именно толкова. Сега капацитетът му е за едва около 80 хиляди, но това в никакъв случай не го прави по-малко задължителен за феновете на футбола.
"Камп Ноу", Барселона
Не е най-модерният стадион в Европа, нито пък с най-шумната и дива публика. Но когато 99 354 (максимален капацитет) изреват "Гоооол" към небето над Каталуния, усещаш, че си на специално място. Барса стана много популярен клуб по света в последните 20 години, но в собствената си провинция е религия. Стадионът се казва "Нашият лагер, нашият дом" на каталунски. Наистина - тук е центърът на културата на барселонизма. Музеят също е грандиозен. Място, което един фен трябва да види.
"Сантяго Бернабеу", Мадрид
Домът на Реал, най-титулуваният клуб в Европа. Сега е само за 80 000, но се помнят времена, когато и над 100 хиляди привърженици на "белите" се събираха в чашата му. Култова арена, от онези, чието споменаване размечтава всеки фен на футбола. Атмосферата невинаги е страхотна, но ако отидете на европейски мач или дерби с Атлетико или Барса, ще усетите духа на "Бернабеу". Без съмнение - футболен храм, който е задължителен за всеки пътуващ фен на великата игра.
"Анфийлд роуд", Ливърпул
След разширяването съоръжението побира точно 54 071 души. Така само четири от стадионите на тимовете във Висшата лига вече са с по-голям капацитет от "Анфийлд" - тези на Манчестър Юнайтед, Арсенал, Манчестър Сити и Уест Хем, който играе на олимпийския стадион. Но никога капацитетът не е бил най-важното нещо на "Анфийлд", а духът му и подкрепата, която осигурява на Ливърпул. Не е нужно да харесвате мърсисайдци, за да се докоснете до стадиона-светиня и да го помните вечно.
"Олд Трафорд", Манчестър
Най-големият клубен стадион на Англия (над 76 000) е дом на "червените дяволи" от Манчестър Юнайтед вече почти 110 години. През 1941 г. по време на бомбардировка над града през Втората световна война е разрушена голяма част от стадиона, като най-пострадала е главната южна трибуна, която е изцяло унищожена. Днес "Театърът на мечтите" е един от най-модерните стадиони в Англия.
"Уембли", Лондон
Великият стадион, който няма нищо общо със стария храм на футбола, остава едно от най-скъпите съоръжения в света. Построяването му глътна близо 800 милиона лири. 92-хилядният "Уембли" обаче си заслужава парите. Невероятен стадион. Жалко, че на него не се играят много мачове, но си заслужава да се отиде на "Уембли" дори и празен и да се вдиша от въздуха му с дъх на история.
"Мала Маракана", Белград
За цвят прибавихме и едно съоръжение на Балканите. Въпреки че е далеч от перфектното състояние и схващането за модерен стадион, "Мала Маракана" е задължителен за всеки странстващ футболен запалянко. Неописуемо е да се гледа дерби между Звезда и Партизан на осветление, а в пушека от димки и факли да се вижда кубето на храма "Свети Сава". Изключителен стадион!

Когато се настаниш на трибуните му, усешащ дъха на река Мансарес. Централният сектор е на самия й бетонен градски "бряг", а под него минава магистрала.

Сигурно е страшничко да прекосиш тунела, когато Атлетико играе важен мач, а недай си Боже да вкара гол. Казват, че си като на магистралата към ада. Всичко се тресе, шумът е оглушителен и не ти остава нищо друго освен да натиснеш педала в опит да се измъкнеш колкото се може по-бързо.

Феновете на Атлетико обичат "гостите" на стадиона да се чувстват така.

Щом по време на голям мач си в колата си, значи или си от Реал, или не се интересуваш от футбол - двата смъртни гряха в очите на войнственото "червено-бяло" племе от испанската столица.

Наречете ги "втория отбор" на Мадрид и бягайте далеч от Мансарес, защото рискувате да полетите към дъното й. Никой няма право да се занася с Атлетико, когато е край "Калдерон".

За съжаление трябва да преминем към минало време. Никой НЯМАШЕ право...

След повече от половин век на култовия стадион, Атлети го напусна, за да се премести на новото си 73-хилядно бижу "Уанда-Метрополитано". Какво име?!

Вероятно и там гостите ще се чувстват некомфортно, но ще трябва да изминат години, за да се повтори това, което беше на "Висенте Калдерон".

Феновете са си фенове, но атмосферата не се прави само от тях. Атмосферата е свързана с всеки детайл. Свързана е с въздуха, ако щете. Като да тръгнеш за гостуване в Перник в края на 90-те и въздухът да ти мирише на бой още от гарата, та чак до някогашния "Стадион на мира".

Макар и в други мащаби и в съвсем друга среда, старото съоръжение на Атлетико също беше известно като един доста "мирен" футболен пристан.

Затова бе притегателна сила за фенове от цял свят.

Милиони го видяха, милиони по много искаха, но не успяха. И горчиво съжаляват.

Затова помнете - никой няма да бутне работното ви място, но стадионите ги бутат. И наричат новите с модерни комерсиални имена.

Тегли ли ви и имате ли възможност, хич не му мислете.

Принципът е ясен - дали си в Бергамо, дали си в Берковица - най-важното е да намериш стадиона и ледена бира. Последователността не е от значение. Но най-често вече си си взел бира, докато търсиш стадиона.

Великото на "Калдерон" беше, че когато попиеш от него, можеше да разказваш на жена си, че си разгледал забележителност. Че си влязъл в храм.

Защото лъскави витрини, външни асансьори, шикозни ресторанти и парвенюта има във всеки градски мол. Но не във всеки град има футболни храмове.

Вижте в галерията 10 от тях, които задължително трябва да видите, ако съдбата ви открехне този шанс.

 

Най-четените