Британският в. "Guardian" опитва да предложи един по-различен поглед към римския клуб Рома - един от най-популярните в Италия, макар и не с успехите и трофеите на Милан, Интер или Ювентус. За целта журналистът Ричард Хол е пътувал и събрал впечатления, които изданието публикува. Ето избрано от този "алтернативен поглед" към Рома.
Стадион "Олимпико" под светлините на прожекторите преди поредното дерби - това е вторият Колизеум на Вечния град.
Само че този е действащ, а страстта в него не е далеч от онази, в която са умирали гладиаторите.
"Олимпико" е видял всичко. Въпреки много му козметични пластични операции, стадионът си е почти същият, какъвто бе през 70-те и 80-те, само с разликата, че е покрит. Видял е омраза, кръв, смърт, но и много любов.
Това е домът на Рома, един от най-обичаните отбори в Италия. Но тук е домът и на вероятно най-оспорваното дерби в страната, защото арената се дели с Лацио - врага.
Хореографии, фойерверки, сблъсъци, нощи на напрежение след мачовете... както и надпревара кой е "босът" на града - крайнодесните "Иридучибили" от Лацио или легендарните "Бойс" - групировката на Рома.
Рома изживя тежки години през 90-те, като посещаемостта падна много сериозно. Това се случи отново и през годините между 2008-а и 2012-а, когато имаше сезони със средно по 33 000 на мач. Феновете бяха разочаровани от неконкурентния тим, но... питайте Ювентус, Интер или Милан кое е мястото, което биха избегнали, ако можеха. Никой не обича да играе в Рим.
Рома е и домът на едни от най-добре организираните, фанатизирани и водещи в ултра движението на Европа групировки от привърженици. Уникалната атмосфера от Курва суд, Южната трибуна на стадиона, се поддържа през годините от организации като "Командо ултра курва суд", "Федаин" и "Бойс", както и десетки подгрупи, разпадали се, преименувани и заживяли отново в последните 5 десетилетия.
Легендата за основаването на Рим е известна - за близнаците Ромул и Рем, синове на бог Марс, който ги изоставил край река Тибър. Знаем и за Капитолийската Вълчица, която е спасила братята.
Тя е символът на града. И на отбора, който има себе си за символ на футболен Рим.
За романистите Лацио е пришълец извън Вечния град и няма място в него. За лациалите е обратното, защото областта, в която се намира Рим, носи името Лацио.
Истината е, че по-старият отбор е небесносиният, който е основан през 1900 г., но отказва да облече цветовете на римската империя - кехлибарено и вишневочервено.
През 1927 г. Рома при появата си не пропуска да вземе именно тях.
"Как може да откажат цветовете на Рим!? Селяни!", казва привърженик на Рома пред стадиона, докато купува шалче за сина си. Визира Лацио, разбира се.
Пред 1927 г. политици от Националната фашистка партия обединяват три клуба от осемте, които в онзи момент играят в столицата. И се ражда Рома.
Ултра движението на клуба има много лица, а групировките се формират по различни критерии още от края на 60-те години. Имената им се раждат или по епитети от военните години на героизъм, или от кварталите, откъдето произхождат лидерите, а понякога и от самите им имена.
През 1977 г. трите най-големи групи в сектора - "Пантери", "Ямата на вълците" и "Федаин" се обединяват в най-силната ултра групировка на Италия дотогава - "Командо Ултра Курва суд". Те анонсират появата си с 42-метрово знаме на мач със Сампдория. Слага се старт на серия зрелищни хореографии, секторът на Рома е най-колоритен, а гостуванията са посещавани от хиляди обединени ултраси. Рома има най-силната агитка в Италия за близо десетилетие.
Нещата вървят отлично и до 1987 г., когато президентът на Рома Дино Виола продава култовия играч Карло Анчелоти (да, същият) и го заменя с Алфредо Манфредония, който идва от Лацио. Манфредония е обиждал тифозите на Рома няколко пъти преди това около дербита на града и трибуната е разделена - някои са склонни да му простят, други искат вендета. "Командо Ултра Курва суд" се разпада, като се появява дори групировка "Анти Манфредония", а името на нападателя е символ на разделението на Рим и до днес.
Ултрасите на Рома погрешно са асоциирани с леви политически убеждения. В Рим традиционно голямата подкрепа е за десните партии, а историята и на двата клуба е свързана с фашистките партии и движения, появили се в Италия още през 20-те години.
В Курва суд на всеки мач седи знаме "Бригадата на Роберто Рули". Той е лидер на "Федаин" от 70-те, известен с левите си убеждения, но по-скоро е идеалист, отколкото комунист. Уважаван безкрайно дори от най-десните крила на агитката като "Бойс" или "Опоста Фационе", което е откровено фашистко ядро.
Рули е символ на това как се обича Рома - пътува навсякъде с отбора, организира, ръководи и подкрепя, независимо от политическите и идейни разделения в сектора.
Насилието е неразривно свързано с Южната трибуна, като историята на прекъснати мачове, както и няколко смъртни случая, няма как да бъде изтрита. През май тази година ултраси на Рома убиха неаполитанеца Чиро Еспозито преди финала за купата в Рим между Наполи и Фиорентина.
Редовно гостуващи запалянковци са атакувани в тисовата гора край "Олимпико" или в центъра на града. "Градът на ножовете", наричат понякога Рим, когато стане дума за футбол. И романистите, и лациалите, имат обичай да използват малките остриета, за да атакуват.
Но любовта към Рома е наистина силна.
Преди няколко месеца символът и капитан Франческо Тоти стана на 38 години и направи видеообръщение за рождения си ден, излъчено по клубната телевизия но и римският канал на "Медиасет".
"Има толкова хора, които искам да прегърна днес - каза Принца на Рим. - Но на първо място слагам тифозите на Рома от Курва суд. Те ни дават сила, а на мен лично са ми дали много повече. Аз се чувствам специален, силен и горд. Така ме накараха да се чувствам те."
Ето това е Рома - любов, политика, ултраси, насилие...
История и самочувствието на имперски наследник.
