Отново това име. Явно Рой Ходжсън е обречен да го чува постоянно докато е начело на Ливърпул, без значение колко ще се задържи на поста мениджър на клуба. С едно име - Далглиш, феновете на Ливърпул изразяват желанието си за промяна, явно само с него свързват и надеждите си за по-добро бъдеще.
След всяка загуба на Ливърпул, от трибуните се чува само едно: Далглиш.
При загубата от Стоук Сити, в мач, в който Ливърпул не показа и грам живец на терена, скандиранията бяха предвидими - феновете искат завръщането на своя крал: Кени Далглиш.
Далглиш е свикнал да слуша хвалебствени химни по свой адрес. Сега името му звучи като молитва.
В действителност обаче, проблемите пред новия собственик на Ливърпул - New England Sports Ventures (NESV) са доста по-сложни от това дали да бъде сменен мениджърът на клуба. Новият собственик трябва да спечели феновете на своя страна, да ги убеди, че може да осигури по-добро бъдеще за любимия им клуб.
Ходжсън отново показа, че е наясно с желанията на феновете, но в същото време демонстрира, че няма намерение да се отказва от поста си.
"Феновете могат да викат за когото си искат", обясни 63-годишният спец. "А шефовете на клуба ще трябва да решат с кого искат да работят. За това не мога нищо да направя. Ако клубът реши да даде поста ми на някой друг, то ще трябва да го приема."
Позицията на Ходжсън е ясна - бъдещето му е в ръцете на новите собственици и ако те решат, че нямат нужда от него, той е готов да си тръгне. Напълно предвидимо и очаквано поведение.
Както казва, самият Рой, клубът може да прави каквото си иска. Но едва евентуалното решение Ходжсън да бъде освободен ще се окаже правилно. Все пак той се опитва да пробие път напред за Ливърпул.
"Феновете изразяват недоволството си всеки път, когато загубим", коментира Ходжсън. "За съжаление, те получават такава възможност няколко пъти този сезон, което не е приятно, но честно да ви кажа, не виждам как ще изкараме целия сезон без загуба."
Ако Ходжсън остане, сценарият е ясен. Всяка победа, особено ако е по-убедителна и красива ще се разглежда като начало на възраждането на тима,а всяка загуба ще носи скандирания срещу него. За съжаление, Ливърпул е изправен пред перспективата да се бори за място в средата на таблицата, въпреки че винаги е гонил много по-високо ниво на представяне.
На пръв поглед, нещата не са толкова сложни. Ливърпул разполага със състав, който не е толкова слаб или безидеен, колкото предполагат всички, но сякаш футболистите играят без план - срещу конкретен съперник или в средносрочна перспектива. И това редовно показва двете лица на тима - победа срещу Челси, след това бездушна игра срещу не особено впечатляващ съперник като Стоук Сити.
В интерес на истината, момчетата от Стоук играха силно - атакуваха, притискаха съперника, бореха се за всяка топка, доминираха във въздуха и това им донесе успех - в този мач футболната логика възтържествува.
От своя страна Ливърпул беше бледа сянка на себе си - никаква игра, липса на идеи и отгоре на всичко Лукаш беше изгонен напълно безсмислено. Може би е добре да знае, че снощи Ходжсън специално проучваше дефанзивния полузащитник на Рен Ян М'Вила.
Ходжсън може и да не допада на NESV, но привличането на нов мениджър в средата на сезона едва ли е добро решение. Наследникът му трудно ще направи нещо по-различно, а и Рой не иска да си създава проблеми с NESV. Ако той и собствениците се окажат от едната страна на барикадата ще им е доста по-лесно - на дневен план все по-притеснително се появява въпросът за бъдещето на Фернандо Торес, Пепе Рейна и Глен Джонсън, който вече не крие недоволството си, че Ходжсън постоянно мърмори, че не е в добра форма.
Така че, може би е най-добре Ходжсън да остане, пък да видим какво ще стане.
