Финал на световно първенство между Франция и Хърватия? Може, ама на хандбал. Поне така щяха да кажат специалистите, ако ги бяха питали преди футболния мондиал дали е възможно точно тези два отбора да стигнат до мача за световната титла.
Невероятното обаче се случи, и след триумфа на Хърватия с 2:1 срещу Англия едно е ясно - в неделя на „Лужники" сините от Париж излизат срещу карираните смелчаци от Загреб.
На спортното поле двете страни са отколешни върли врагове, но не точно във футбола. На хандбал двубоят Франция - Хърватия e единственият, определян някога като „Ел Класико" в тази игра. Франсетата например печелят първата си световна титла въобще в отборните спортове именно с победа над Хърватия (23:19) през 1995 г. Излизат като победители и в още два финала срещу тях на световно и европейско първенство, единият игран пред 15 000 гръмогласни навиячи в Загреб.
Хърватските хандбалисти - два пъти олимпийски (1996, 2004) и веднъж световни шампиони (2003), също имат своите велики победи над Франция, като тази на игрите в Атланта-96 и особено в полуфинала на Евро 2012 с 29:22, изкована пред враждебната публика в сръбския Нови Сад. От общо 21 издания на хандбалното „Ел Класико" французите са записали 12 победи, хърватите - 8, а един мач е завършил наравно.
Но това е в хандбала, футболът е друга бира, животът също. Закъде е например един финал на световно, ако двете страни не са враждували на политическата сцена?
Но в историята си Франция и Хърватия не питаят омраза едни към други, за да се насъскват допълнително преди финала. Друго си е да се бяха паднали французи и англичани, които имат сметки за разчистване още от Стогодишната война насам.
Нещо повече - французи и хървати си имат уважението. Управлението на Наполеон върху значителна част от днешните хърватски територии в началото на XIX век се помни с добро. А по-късно френският език влиза трайно в училищата. Културният обмен между Париж и Загреб се насърчава от великия френски писател Емил Зола, чийто бащин род е от Хърватия.
След отделянето на страната от бившата Югославия именно Франция се явява една от първите, признали независимата държава. В спорта за новата Хърватия беше важно да влезе в Международния олимпийски комитет, ФИФА и УЕФА, а в политически план - в Европейския съюз. Все институции, основани от французите.
А във финала на „Лужники" един до друг ще седнат президентите Еманюел Макрон и Колинда Грабар-Китарович, двама от най-симпатичните държавни глави в Европа.
Няколко часа преди Хърватия да победи Англия, Макрон и Китарович се снимаха заедно на срещата на върха на НАТО в Брюксел. После блондинката подари екип на хърватския национален отбор на президента на САЩ Доналд Тръмп. Той гледаше малко завистливо, тъй като неговият тим го няма на световното.
Все пак във футбола французи и хървати имат какво да си връщат едни на други, макар и далеч не като в хандбала. Още във времената на обединена Югославия, националите от Загреб и Сплит причиняват някои доста болезнени страдания за „петлите". Представителите на балканската федеративна република например постигат бляскава победа с 3:2 в решаващия мач за класиране на световното през 1950 г. На неутралния терен във Флоренция именно хърватинът Желко Чайковски забива триумфалния трети гол в последните минути на продълженията. Неговият сънародник Владимир Беара, наричан Вратаря на Европа, пази като лъв за югославската победа с 1:0 над Франция на световното през 1954 г.
А в първия мач въобще от финали на европейско първенство през 1960 г. "петлите" водят с 4:3 четвърт час преди края, когато хърватинът Дражан Йеркович от „Динамо" (Загреб) с две майсторски изпълнения носи победата на Югославия с 5:4. Трагедията се случва на стадион „Парк де пренс" в Париж, откъдето 30 000 френски зрители излизат като след погребение.
Шест години след като подписват признаването на независима Хърватия след разпада на Югославия, на французите им се налага да изиграят един от най-важните мачове в цялата си история именно срещу селекцията на Мирослав Блажевич.
Това е полуфиналът на световното първенство през 1998 г. във Франция, а залогът става политически. Не само заради амбициите на френския президент Жак Ширак и шефа на мондиала Мишел Платини да видят отбора си с титлата. Не по-малък е апетитът на хърватския държавен глава Франьо Туджман - той си прави голяма реклама именно чрез футбола, а освен това е партньор на карти с треньора Блажевич.
На всичкото отгоре хърватите тъкмо са пречукали Германия с 3:0, а „петлите" изхвърлят Италия с дузпи. Класата им е толкова висока, че всеки може да победи другия. На „Стад дьо Франс" Давор Шукер извежда гостите напред, но след това Лилиан Тюрам обръща резултата до 2:1. В намален състав заради изгонването на капитана си Лоран Блан французите удържат победата, а няколко дни по-късно триумфират като шампиони след 3:0 срещу Бразилия.
Не по-малка е драмата на Евро 2004, когато двата отбора са в една група. На стадион „Д-р Магаляеш Песоа" в Лейриа хърватите вкарват три гола, само че първият на Игор Тудор е в собствената му врата. Милан Рапаич и Дадо Пършо връщат надеждите с два бързи гола след почивката, преди Давид Трезеге да изравни за 2:2.
Това са големите мачове между Франция и Хърватия. Засега, тъй като в неделя ни чака най-големият: финал за световната титла. Кой ще победи? Без съмнение, всеки от двата отбора я заслужава.
дОНикор: хехе, аз пък я видях - На ти!