Звездата на Манчестър Юнайтед Уейн Рууни разказва в книгата си "My Decade in the Premier League" някои интересни случки и истории, които обаче едва ли ще бъдат приети еднозначно от феновете му. Сред тях са признанията му, че се е явявал напълнял с няколко килограма за началото на предсезонната подготовка на Манчестър Юнайтед, както и че "не може да ходи в първия половин час след края на мача". За какво още пише Рууни...
"В началото на юли: първи ден от предсезонната подготовка. Наддал съм няколко килограма през лятото. Когато не тренирам една седмица, обикновено качвам половин или един килограм, но когато се явих в Карингтън, преживях истински шок. Кантарът ми показва, че съм качил над 3 килограма. Три!
"След това си спомням - пих няколко бири докато си почивах. Аз съм набит. Не съм като Райън Гигс, който е само кости и мускули. Качвам по-лесно килограми, но това не е проблем. Дори когато метиджърът се облегне на рамото ми, подхилва се и подхвърля шеги, че съм ял твърде много боклуци. Знам, че мога да вляза във форма за седмица или две.
"В клуб като Юнайтед не можеш да си позволиш да си в лоша физическа форма, затова внимавам какво ям и пия, а когато съм в чужбина ходя три пъти на седмица на фитнес.
"Затова когато започнем тренировки, аз съм добре подготвен и тичам по-леко в началото на предсезонната подготовка. Но истината е, че когато се върнеш след лятна ваканция, след като си пил бира и си почивал, да започнеш да риташ и тичаш, не е никак лесно."
Рууни намеква и че в бъдеще може да му става все по-трудно да е основната фигура в играта на Юнайтед.
"Като нападател, трябва да се трудя упорито през цялото време - обяснява Уейн. - Трябва да съм нащрек и да съм бърз, което означава, че трябва да съм в перфектна форма. Ако не съм, веднага си личи. Щеше да е по-различно, ако играех бек. Там можеш да се скриеш, да влизаш по-рядко в половината на съперника и това да е нещо нормално. Но като център нападател на Манчестър Юнайтед, няма как да се скриеш. Трябва да се раздавам на терена иначе мениджърът ще ме извади от игра или няма да ме включи в състава за следващия мач.
"В този клуб няма място за провали или за този, който се е класирал втори. Що се отнася до храненето, всички играчи са наясно какво може и какво не може да ядат, през цялата година, но понякога си позволяваме малко лукс.
"Като всеки друг играч и за се притеснявам да не получа контузия, която може да сложи край на кариерата ми. Може да съм в перфектна форма и един ден, едно лошо влизане да ме извади от спорта. Тогава всичко свършва. Но това е рискът, който поемам във всеки мач. Знам, че във футбола не можеш да имаш особено дълга кариера, затова искам аз да реша кога да напусна спорта, а не лекарите или някой мой съперник.
"Но когато играя никога не мисля за контузия или провал. Никога не съм се стъписвал на терена. Винаги съм искал да направя нещо специално. Никога преди мач не се притеснявам."
Рууни разказва и за предишното му изваждане от състава, преди това за мача с Фулъм миналата събота. Става въпрос за 26 декември миналата година, след победата с 5:0 срещу Уигън.
"Щастлив съм в Манчестър Юнайтед, въпреки проблемите, с които понякога се сблъсквам. Както стана когато бихме с 5:0 Уигън в края на миналата година. Излязох на вечеря с няколко приятели, с жените, спахме на хотел. На следващия ден мениджърът ме дръпна настрани и ми каза, че не е доволен, както и че не е уверен, че тренирам както трябва. Глоби ме, но най-лошото предстоеше. Не ме включи в групата за следващия мач, точно на Нова година срещу Блекбърн. В другите клубове може да не е така, но в Юнайтед много се държи на тези неща. Това е така заради високите стандарти, които налага мениджърът. Важно е, така научавам нови неща.
"И така, трябваше да гледам отстрани как паднахме с 2:3 от Блекбърн. Това е най-лошото чувство, беше ужасно. Беше почти сигурно, че Блекбърн ще изпаднат, а ние играхме по-лошо от тях. Гледах и се чувствах отчаян и безпомощен, точно като всички други фенове на Юнайтед."
