Този сезон Арсенал изглежда отлично. След снощния триумф над Спортинг с 1:0 в Лисабон от турнира Лига Европа едно е ясно - новият мениджър Унай Емери вдъхва доверие.
С единадесет поредни победи, без нито една загуба от месец август насам, баскът има всички шансове да поеме по пътя към пантеона на седемте големи мениджъри, ръководили този харизматичен отбор с голямото оръдие на емблемата си.
Мениджърският пост в Арсенал е нещо много специално в света на футбола. Съдете сами - за последния един век едва седем души са управлявали отбора в продължение на общо 79 години. През 30-те Хърбърт Чапмън (1925-1934) изобретява схемата „дубъл-ве ем", а неговият тим и този на наследилия го след смъртта му Джордж Алисън (1934-1947) печели шампионската титла общо пет пъти преди Втората световна война.
След войната Том Уитъкър води състава девет години (1947-1956), за да триумфира два пъти като първенец.
Бърти Мий, стоял начело на Арсенал цели десет сезона (1966-1976), постига историческия дубъл през 1971 г., грабвайки титлата на стадиона на локалния враг Тотнъм. Бившият капитан на Арсенал Тери Нийл има нерадостната съдба да се сражава като мениджър цели седем години (1976-1983) с европейските шампиони Ливърпул, Нотингам Форес и Астън Вила, без да броим и цялата останала конкуренция в старата Първа дивизия, но поне печели Купата на Англия в лудия финал с Манчестър Юнайтед, завършил 3:2 с късните голове на „Уембли" през 1979 г.
Една пропусната дузпа във финала с Валенсия година по-късно лишава Нийл от европейския трофей за Купата на носителите на купи. Джордж Греъм (1986-1995), поел Арсенал в навечерието на стогодишния му юбилей, грабва шампионската титла през 1989 г. по възможно най-изумителния начин - с гол в последната секунда при гостуването срещу лидера Ливърпул в последния мач, отложен да се играе след края на сезона. Такова нещо и на Шекспир няма как да му дойде на ума. Греъм дублира успеха две години по-късно, той печели и КНК през 1994 г., преди да бъде отстранен от футбола заради финансови нарушения. После идва Арсен Венгер, той ще царства в продължение на 22 години...
Това всъщност е великолепната седморка от мениджъри, спечелили всичките 44 важни трофея във витрината на Арсенал.
Трима англичани, един от Северна Ирландия, един от Шотландия и последният французин. Ще успее ли баскът Унай Емери да влезе в този почетен списък?
Ако се съди по думите на Месут Йозил след десетата поредна победа над Лестър с 3:1 (нещо невиждано от 2007 г. насам), Арсенал на Емери „играе секси футбол". След двете загуби на старта от Манчестър Сити и Челси, лондонският тим надигна глава и твърдо държи четвъртото място във Висшата лига. В интерес на истината, това беше нивото в последните години на Венгер. Но днес Арсенал играе с онзи дух, характерен за първото десетилетие на французина (1996-2006) и на звезди като онзи холандски центурион Денис Бергкамп.
Ако в понеделник вечер сте гледали мача с Лестър, няма начин да не сте останали възхитени от третия гол на Арсенал в 66 минута: вратарят Лено подава на Холдинг, Холдинг на Джака, Джака на Торейра, Торейра на Йозил, Йозил на Гендузи, Гендузи на Белерин, Белерин на Лаказет, Лаказет на Йозил, Йозил на Обамеянг. Атака, завършила с гол, в която участват девет различни играчи начело с Йозил, за пръв път получил капитанската лента. Дали пак ще видим онзи Арсенал, който харесваха всички?
„Ако запазят този стил, те могат да бъдат направо неудържими", заяви коментаторът Алън Смит, самият той бивш нападател над Арсенал, вкарал първия гол при онази велика победа с 2:0 над Ливърпул на „Анфийлд", донесла шампионската титла през 1989 г. на стария стадион „Хайбъри".
Големият проблем на Арсенал в последните години на Венгер беше, че отборът като че ли някъде си беше забравил душичката.
Но рискът след напускането на французина се явяваше много голям. „Все едно трябваше да подпишем с някакъв нов отбор", признава Ектор Белерин. А след първите две загуби на старта на сезона не бяха малко тези, които предричаха, че новият мениджър Унай Емери ще си замине някъде около т.нар. „boxing day" - последния кръг за годината точно след Коледа. Само че предвиждането, по всичко личи, ще излезе грешно...
Баскът с гърбавия нос и черната като на гарван коса всъщност се оказа наясно, че е нов в Арсенал и не бива да тръгва с рогата напред. Днес анализаторите в Англия отчитат, че той е запазил схемата на своя предшественик във вариант 4-2-3-1. Играчите са си все същите, с няколко изключения. Ангажиран беше германският вратар Бернд Лено (26 г.) от Леверкузен, а за закупения от Сампдория срещу почти 30 милиона евро уругваец Лукас Торейра мениджърът обясни: „Той е халф от много високо качество". Рунтавият 185-сантиметров французин Матео Гендузи, взет едва на 19 години, беше представен като „бъдеща важна част от първия отбор".
Какво толкова всъщност промени Унай Емери?
Най-важното е, че при него Арсенал играе с голямо желание. Разбира се, баскът имаше предимството на онзи гратис, който в политиката е известен като „първите сто дни", макар че във футбола няма кой да ви чака толкова време. Но затова никой не направи драми при двете загуби в началото на сезона, за разлика от миналата година, когато пораженията от Стоук Сити (0:1) и особено от Ливърпул (0:4) накараха доста народ да си скубе косите. Този път паниката я нямаше, и всички си казаха - дайте да видим какви ще ги свърши Емери оттук нататък.
Новият мениджър показа, че знае как да контролира събитията. Той се оказа четири пъти догонващ в резултата срещу Манчестър Сити, Челси, Уест Хям и Лестър, а в ред други случаи се прибираше на полувремето в съблекалнята, когато срещу неговия отбор на електронното табло се мъдреше една голяма нула.
Без паника, моля! За разлика от Венгер, чиито последни сезони минаха под знака на критиката, че все се оказва неподготвен със смените, Емери в повечето случаи разполагаше с втори план за действие.
Най-често всичко опираше до адекватна смяна като тази с Обамеянг срещу Лестър - влязъл след първия един час игра на мястото на Лихщайнер, за да вкара два светкавични гола, както и включването на Гендузи за сметка на Мхитарян.
Коментаторите отчетоха и промяната на тактиката му след почивката при гостуването срещу Фулъм - 1:1 на полувремето, и победа с 5:1 на „Крейвън Котидж". Очевидно Емери се оказва някакъв цар на смените, тъй като резервите му са отбелязали девет от общо 22 гола за Арсенал дотук във Висшата лига. Не е зле, нали?
Още нещо - отборът на Унай Емери може да играе като хладнокръвен убиец.
Показа го срещу Спортинг в Лига Европа. На стадион „Жозе Алваладе" лондончани в четвъртък вечер търпеливо изчакаха момента, за да нанесат своя удар в 78 минута с гола на Дани Уелбек за победата с 1:0. И да останат на първо място в групата си, във втория по сила турнир на Европа.
Като треньор на Севиля баскът има спечелени три поредни трофея в този турнир, а днес в Арсенал всички разчитат, че ще донесе купата и в тяхната витрина. Както и да участват в Шампионската лига през следващия сезон, тъй като привържениците на отбора не са свикнали гледат мачове в четвъртък.
Но това са по-далечни цели. Засега всички очакват 3 ноември, когато на „Емирейтс" пристига Ливърпул. Какво ли да очакват привържениците на Арсенал? Вероятно „секси футбол", ако се вярва на Йозил.
